Преоткриване от Виолета Янушева / Светулка 44 Атеней

„Скъпи читателю!
В ръцете си държиш една брилянтно разказана история за онези истини, които търсим цял живот. Работата за главната героиня д-р Анабел Диманова е нейното Спасение. Изкуството – нейното Изцеление… Докато не среща солиста на известна музикална група… Тогава разбира, че да живееш добре, не означава да си щастлив.

Къде ще я изпрати съдбата и ще открие ли топлина и обич? По трудния или лесния начин Филипе Ломбарди ще отгатне, че никога не си подготвен за сложните избори, които се налага да направиш? Какво се случва, когато гласът и душата се срещнат? Ще могат ли героите да се изправят лице в лице с настоящето си и каква цена ще платят? Дали са достатъчни само компромисите и до каква степен са готови да приемат промяната? Преоткриване е книга-разговор за най-трудния път – пътят към самия себе си. Акцентът е поставен върху надеждата и ни помага да намерим посоката към единствената светлина, която има смисъл. Наслади се на този роман!“
Марисиана Маринова Влашева-Михайлова

„Признавам си, че в началото на първия си редакторски прочит, след няколко страници, си отбелязах: Трябва да убедя Виолета да смени заглавието! Голямо преоткриване пада напоследък, толкова е модерно, че вече е една от подходящите илюстрации за клише. Занимавам те с тези кухненски работи между автор и издател, скъпи читателю, защото повествованието ме опроверга. Признах си и на Вили. Преоткриване е единствено възможното заглавие! Защото… ирония, но дори аз успях да се преоткрия, докато героите ме водеха по улиците на Италия, завръщаха ме в българската действителност, после летях до Виена, а и презокеански – до Америка! И всичко това щеше да е един приличен пътепис (Виолета с вкус и вещина ексурзоводства за всяка историческа и културна забележителност, спомената в романа), ако я нямаше ненатрапчивата, но издържана психология във всеки образ, във всяко действие, във всяко възмездие за действието, ако щете…

Разбира се, най-сигурният белег, че се е случил роман, е наличието на история – увлекателно разказана, оправдана и… в крайна сметка – с поука. Наглед – проста работа, стига да си добър разказвач. Е, авторът е добър разказвач! Фактът, че това е първата ѝ книга и не просто става за четене, а ще е пропуск да не бъде прочетена, говори за това, че Виолета влиза изключително подготвена в литературните дебри и не иска да обижда читателя с недоразумения. Чувството за темпо (без излишни отклонения), чудесните ѝ хрумки пред какви изпитания да постави любовта, че най-накрая да е заслужена, иронията, която се долавя в диалозите ѝ ни спасява от розови тръпки – всичко това е сериозна причина да се преоткриеш и ти, читателю!“

Брой страници: 270; меки корици