Хвани заека от Лана Бастишич / Персей

Приковаваща история, разказана от един от най-ярките гласове в балканските литератури. „Хвани заека“ на Лана Басташич, подобно на „Гениалната приятелка“ на Елена Феранте, разкрива тайните на женското приятелство и всички начини, по които двама души могат да се наранят, обичат, разочароват и разбират погрешно.

Сара се чувства комфортно с живота си в Дъблин, докато не получава неочаквано телефонно обаждане от най-добрата си приятелка от детството, с която са прекъснали връзка преди 12 години. Лейла я моли да пътуват заедно с кола от Босна до Виена, където да намерят Армин, отдавна изчезналия й брат, в който Сара е била влюбена. Армин е смятан за мъртъв от всички останали, само двете не са преставали да вярват, че е все още жив.

Първоначално Сара не желае да откликне на молбата на Лейла, тъй като е успяла да си изгради нов живот в Ирландия, далеч от призраците и ужасите на миналото. Но в крайна сметка се качва на самолета, който ще я отведе право в нейното минало – в свят, който е изоставила, език, който е погребала, и болезнени спомени, които изплуват неканени на повърхността.

Магнетичната сила на Лейла не е намаляла въпреки разстоянието между Дъблин и Босна или годините мълчание, наложено от младежко недоразумение. И Сара открива, че се връща у дома, водена от любопитство и вина.

Две жени, свързани от детството си и от една загуба, тръгват на път към Виена, за да възкресят или разрушат приятелството си. „Хвани заека“ е смела и откровена история за търсенето на изгубени спомени в един разделен свят.

За Сара и Лейла спомените са неуловими като див заек, който бяга измежду сенките на детството, войната и любовта. Едно пътуване към Виена се превръща в бягство от настоящето и опит да се прости на миналото.

В свят, където границите не са само географски, а и в сърцата на хората, едно приятелство е подложено на изпитание от националните предразсъдъци и белезите на войната. Търсейки един изчезнал брат и една изгубена любов, Лейла и Сара прекосяват граници, за да разберат дали изобщо са били от една и съща страна.

Брой страници: 224; меки корици