Шекспир: мъжът, който плаща наема от Джуди Денч / Локус

Тук за пръв път Джуди Денч решава да разкаже за шекспировите си роли, които е играла в продължение на почти седемдесет години по сцените на Лондон и други английски градове – от лейди Макбет до Титания, Офелия и Клеопатра. Прави го в серия от приятелски разговори с актьора и режисьор Брендан О’Хей, който много интелигентно и ненатрапчиво повежда читателя през най-известните пиеси на Шекспир, за да ни разкрие тайните на актьорската игра, започвайки от самото начало – репетициите. Чрез откровенията на Джуди Денч читателят научава за големите ѝ сценични триумфи, но и за нейните провали, както и за много други забавни истории и гафове, случили се зад кулисите.

Книгата е изпъстрена с духовити наблюдения върху работата на различни режисьори и върху отзивите на театрални критици – било злъчни или добронамерени. Джуди Денч говори много за артистичния дух, който завладява театралната трупа при подготовката на всяко представление – как всички се сплотяват в стремежа си да поднесат на публиката най-доброто на което са способни. И всичко това е освежено от невероятното ѝ чувство за хумор, от нейната самоирония и откровеност, осеяно е с пикантни клюки и задкулисни игрички, много от които за пръв път си позволява да сподели тук.

От книгата научаваме много за актрисата Джуди Денч, но също толкова и за пиесите на Шекспир, които коментира, или както казва нейният колега и пръв приятел Кенет Брана – това са страниците на едно любовно писмо на Джуди Денч до Шекспир, тоест до мъжа, който плаща наема, както обичала да го нарича.

В бляскавата си кариера Джуди Денч става носител на много големи награди за творчеството ѝ както на сцената, така и на екрана. Сред тях са една награда Оскар на Американската академия за филмово изкуство и наука, десет награди на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство БАФТА и рекордните осем награди Лорънс Оливие, които се присъждат ежегодно от Гилдията на лондонските театри.

Като признание за високите ѝ творчески постижения през 1970 година е удостоена с Ордена на британската империя, а през 2005 година – с Орден на честта.

Брой страници: 448; меки корици