Космос от Витолд Гомбрович / Нике

В полите на Татрите в търсене на стаи за лятото младите Витолд и Фукс попадат на обесен врабец. На пръв поглед едно събитие без значение дава тласък на безкраен низ от асоциации и едно безгранично пътуване в съзнанието на повествователя. Бързо обитателите на къщата, където отсядат двете момчета, се оказват във вихъра на цяла серия от необясними събития, всички сякаш с начална точка врабецът, висящ на клона.

Космос (1965) е публикуван близо 30 години след отпечатването на първия роман сензация на Гомбрович Фердидурке и носи на автора си Международната награда на издателите Форментор (1967). Играеща с конвенциите на криминалната литература, тази книга за невъзможността на разказването може да служи и като пътеводител из дебрите на вътрешния свят на човека и полето на несъзнаваното, както и последиците от материализирането на обсебената действителност.

Витолд Гомбрович (1904 – 1969) често е свързван с авангарда, съпротивата, бунта, младостта. И действително, често той ентусиазира младите и непокорните заради своята нестандартност, експерименталност, неконвенционалност. Задълбоченият му прочит обаче носи още повече удовлетворение от жестовете му срещу формата, множеството втъкани препратки и пластове. Изглежда невъзможно читателят да остане безразличен към стила и повелите на писателя да не го чете на части и отчасти.

„Космос за мен е черен, преди всичко черен, нещо като черно размътено течение, пълно с вълнения, задръствания, наводнения, черна вода, повличаща хиляди отпадъци, и в нея загледан човек – загледан в нея и от нея отвлечен – мъчещ се да я разчете, разбере, свърже в някаква цялост… Чернилка, ужас и нощ. Нощ, пронизана от необуздана страст, от покварена любов. Един Господ знае… струва ми се, че ужасът на Космос ще бъде разчетен, но не така скоро.“
Витолд Гомбрович, Завещание

„Отмина времето на обикновеното четене.“
Витолд Гомбрович, Завещание

Меки корици