Категория: Ревюта

Оригинален, заплетен, непредсказуем и вълнуващ от първата до последната страница! Само така може да бъде описан хипнотетичния роман на Федерико Аксат – „Последен изход”, който ще държи под напрежение читателското внимание до последната страница. А след като затворите книгата няма да се учудите защо холивудска компания вече е откупила правата за екранизарането й; а самата Долорес Редондо, баската кралица на психологическия трилър, е сред първите възхитени читатели на романа. „Последен изход” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Елена Маркова.

Необяснима сила кара възрастния американец Джон Мичъл да се обърне към миналото, което доскоро той смятал за затворена страница. Години наред той е директор в Центърът по имиграция на Елис Айлънд, островът който е първа спирка за всички идващи от Европа имигранти, оказал се транзитна порта за над 12 милиона души през годините. Дни преди закриването на Центъра, през 1954-а година, и принудителното пенсиониране на Мичъл, той се връща в спомените си, осъзнавайки, че островът е неговият живот. „Последният пазител на Елис Айлънд” от Гаел Жос е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Красимир Петров.

Един от най-характерните белези на обикновеното съвременно семейство е преструвката, че вкъщи всичко е наред. В романа си „Макара със син конец” Ан Тайлър ни представя живота на американската фамилия Уитшенк, която десетилетия наред гради идиличната илюзия за щастливо семейство, докато накрая гнездото не се разбива на малки парченца с гръм и трясък. „Макара със син конец” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Владимир Молев.

Тийнейджърските години на холандския писател Арнон Грюнберг се оказват сериозен кръстопът на надеждите, който той прилежно и освободено описва във великолепния си автобиографичен роман „Амстердамски блус”. В изключително изчистен и четивен стил, писателят разказва какво е да възмъжееш в една от най-разкрепостените световни столици под опеката на религиозна майка-еврейка. „Амстердамски блус” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Мария Енчева.

Внимавайте за какво си мислите, когато сте в обкръжението на Лиор Сушард! Това предупреждение става изключително сериозно, когато разберете, че 37-годишният Лиор е сред най-известните менталисти в света, или казано с по-прости думи, роденият в Израел Сушард може да прочете мислите всекиму, а заради способностите си той има категорична забрана да влиза в което и да е казино в Лас Вегас! Биографичната книга на Лиор Сушард – „Четецът на мисли”, е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Васил Велчев.

Половин век след написването си, през 1967 година, за първи път на български език излезе новелата на видната френска писателка и интелектуалка Симон дьо Бовоар – „Недоразумение в Москва”. Повествованието на французойката е удостоено с изключително хубаво издание, в твърди корици. „Недоразумение в Москва” е част от каталога на издателство „Колибри”, в брилянтен превод на Силвия Вагенщайн.

Винаги е време за любов! Още повече ако стрелите на Купидон хвърчат на фона на Айфеловата кула и Сена. Романтичната новела „Тя и той” от Марк Леви е вашият безплатен билет за едно лудо, щуро и забавно пътешествие в Париж, където две разбити сърца неочаквано ще попаднат в плен на любовта. „Тя и той” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Петър Герджиков.

„История на любовта” на Никол Краус пулсира с жив и поетичен език, който вълнува читателското въображение до последната точка в романа. Заглавието може да ви подведе, но в романа няма да срещнете тривиалната двойка от мъж и жена, които се срещат случайно, за да заживеят щастливо завинаги. Краус не е писателката, която през розовите си очила ще ви представи щастливи и влюбени герои. Напротив, „История на любовта” е заплетена от съдбите на забравени, неразбрани, отритнати и изоставени хора. И точно в това е магията на романа, който е един тържествен почит към човешката радост спрямо най-висшето чувство на света. „История на любовта” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Ралица Кариева.

Писан в периода между 1980 и 1983 година, вторият роман на Орхан Памук – „Безмълвният дом”, е актуален повече от всякога за случващото се в днешна Турция. На фона на изнурено семейство, Нобеловият лауреат за литература разглежда под микроскоп основните проблеми, които според него спъват турците към мечтания от тях прогрес. У нас книгата е част от каталога на издателство „Еднорог”, в превод на Розия Самуилова.

Какво може да крие зад вратата си възрастна унгарска прислужница, която един ден получава поканата да чисти дома на млада писателка? Ако смятате, че сте добре запознати с литературния пейзаж в Източна Европа, то „Вратата” на Магда Сабо ще ви накара да размислите, тъй като шедьовърът й изповед се появява на български език 30 години след излизането си в Унгария. „Вратата” е част от каталога на издателство „Колибри”, в превод на Нели Димова.