Григор Начович-Велзевула от Стефан Янчулев и Александър Янчулев/ изд. Изток-Запад

ГРИГОР НАЧОВИЧ е български държавник, един от съзидателите на следосвобожденска България, отхвърлила петвековното османско иго. ВЕЛЗEВУЛ е финикийски бог на злото, Сатана. Съвсем незаслужено това прозвище бе лепнато на Григор Начович от неговите политически противници. Дал своя принос в четническата революционна борба и в Руско-турската освободителна война, участник в Учредителното събрание за изработване на Търновската конституция (1879), първи финансов министър на Княжество България, заемал различни министерски постове в много правителства, дипломатически посланик и съветник, кмет на София – той никога не пожела да стане министър-председател. Дори опонентите му сами го включваха като министър в своите правителства с думите: „Има Начович, има правителство.“

Той е ерудирана личност, истински родолюбец и борец за свободата и независимостта на България. Умело е провалял всички опити на Русия да превърне страната в Задунайская губерния.

Григор Начович се изявява като умерен демократ, склонен към консерватизъм. Това обяснява неговите зигзаги в политическата му дейност, но винаги в интерес на държавата и на българския народ. Григор Начович не се е блазнел от блясъка на златото, звъна на монетите и шумоленето на банкнотите. Смисълът на живота той не е виждал в личното забогатяване, а във всеотдайната служба на народа и отечеството.

В своята тетрадка „Изповед“ Начович пише: „Аз не бях алчен и не търсех слава, не правих злини и затова не бях Мефистофел.“ Така той отговаря на своите политически опоненти, които несправедливо го нарекоха Велзевул, като в края на неговото политическо битие го обругаха с измислени и жестоки обвинения.