Дъщерята на реките от Илко Минев / Синева

Книгата „Дъщерята на реките“ е втората книга на Илко Минев. В нея читателят ще срещне някои от неговите герои от първата му творба „Преди да замлъкна“, която излезе от печат в края на 2013 г. и бе посрещната с интерес от читателската публика на Бразилия и България. Преди няколко месеца романът бе публикуван и на английски език, а в момента се превежда на руски и испански. „Дъщерята на реките“ върви по същия успешен път и ще бъде издадена на английски език в началото на следващата година.

„Втората книга на Илко Минев, авторът на „Преди да замлъкна“, която беше едно доказателство за качествата му на писател ни показва отново един българин с истинска амазонска душевност. „Дъщерята на реките“ би могла да бъде написана само от добър познавач на района, който се идентифицира със неговия „магически реализъм“ и е загрижен за запазването на корените, на историята и на местната култура. Минев е от малкото автори, които успяват да уловят нюансите на една трудна територия, където космополитното съжителства с фантастичната нежност на реките и с привидното спокойствие на джунглата, която винаги крие изненади и трудности, които може да разбере само този, който вече ги е преживявал.“
Силвио Персиво

„Дъщерята на реките“ е една, в истинския смисъл на думата зашеметяваща история, която описва разорението на каучуковите плантации и одисеята на златната треска по величествената Амазонка. Минев не само успява да плени нашето внимание от първата до последната страница, но и ни захласва с очарователни образи като Мария Бонита, Сандра и Олег. Четиво, което си заслужава да бъде погълнато на един дъх, за предпочитане до камината в студен и дъждовен ден. Втората книга на Илко Минев го утвърждава като разказвач на истории от най-високо качество.“
Несим Хамаои, Spisanie „Shalom“

„Много отдавна не бях държал в ръцете си книга, която истински да ме развълнува… Благодаря, приятелю Минев, за чудесното пътешествие, което с твоя помощ направих на борда на „Дъщерята на реките“ (A filha dos Rios)… Като в сън се върнах към бреговете на река Мадейра по времето на треската за злато… Не е достатъчно само да те поздравя, дължа ти голямата си благодарност. Почувствах се малко Олег, малко Аморин, видях се на сала на Лола…“
Жерсон Цимерман

Брой страници: 184; меки корици