Елемента нова за македоно-българската история от Г. Сотиров / Хелиопол

Името, с което македоно-българите наричали себе си около трето хилядолетие преди Христа изглежда е било беласци, т.е. хора живеещи на, или в подножието на планината Беласица. Информацията за този народ е повече от оскъдна, но няколко латински и гръцки автори свидетелстват, че пеласгите са доминирали по цялата територия на днешна Гърция (включително Егейските острови), че са били хора с висока култура, и че от тях гърците са заели азбуката, която е общоприето да се нарича финикийска. Терминът пеласги не е нищо друго освен фонетична адаптация на беласци в латинския език; гърците са пишели тази дума пеласгой.

Наред с гореспоменатите указания, имаме и документ от 551 г., който може да ни убеди, че населението на славянските земи е имало свое писмо преди времето на Кирил и Методий. Този документ представлява сметка за извършена продажба, написана на латински в град Равена, но също така съдържаща няколко реда, написани на различен език с особена азбука. Преди да обсъдим този документ трябва да се отклоним малко, за да стесним границите на въпроса, който стои пред нас. Гетите, чиито език е научил Овид, са били траки. Били ли са също и славяни?

Брой страници: 116; меки корици