Естествен роман от Георги Господинов / Жанет 45

10-то специално издание на книгата на Георги Господинов „Естествен роман“.

15 години и 10 издания по-късно.

„Естествен роман“ – книгата, която, според мнението на мнозина, върна читателя и даде тласък на новата българска литература. Дебютът на Георги Господинов в прозата излиза през 1999 г., в самия край на 1990-те, след като печели Националния конкурс „Развитие“ за ръкопис на роман. Второто и всички последвали издания излизат в „Жанет 45“. Първи за света го откриват френското издателство „Фебюс“ и сръбското „Геопоетика“.

Публикуван е на почти всички основни европейски езици – френски, английски, немски, испански, италиански, руски, полски, чешки и т.н., в над 30 държави по света. Превръща се в най-превеждания български роман след 1989 г. Георги Господинов е един от малкото български автори, за чиято книга пишат издания като „Ню Йоркър“, „Таймс“,“Гардиън“, „Нойе цюрхер цайтунг“, „Нувел обсерватьор“ и др.
„Непреодолимо четивна книга, която в самото си ядро умело ни говори за празнотата и тъгата“, заявява Ню Йорк Таймс. А немският Франкфуртер алгемайне цайтунг отсича: „малък изискан шедьовър“.

„Естествен роман“ се преподава в няколко световни университета, обект е на студии, магистърски и докторски тези. През 2014 г. влиза в класацията на „20-те най-добри източноевропейски романа“ за ХХ век на „Library Thing“, заедно с „Мостът на Дрина“ от Иво Андрич, „Швейк“ от Ярослав Хашек и др.
Но най-хубавото, което се случи на „Естествен роман“ през тези 15 години, са неговите читатели, благодарение на които има вече десет издания тук. Беше избран сред „100-те любими книги“ на българските читатели в „Голямото четене“.

Специалното десето издание с новата корица на Яна Левиева има за пръв път предговор от автора с подробности около написването на романа. В специален текст Бойко Пенчев търси тайната на тази „щастлива книга“. Кое впечатлява френските, американските, английските, немските медии в един български роман, ще разберем от отзивите, публикувани тук. Защо чуждата критика сравнява Господинов с Кундера, Тарантино, Песоа, Борхес, Пол Остър, Кортасар, Перек… Кое кара критиците да определят романа му като „машина за истории“ и „дяволски прост текст… невлизащ в никакви категории, нежен и безмилостен“.