Истанбул в една майска вечер от Селим Илери / Весела Люцканова

Този път искам да се върна към най-старите спомени, да напиша за най-старите ми спомени. Може би беше 1960-та година, но кой ден, не знам? Въпреки че не зная почти нищо по въпроса за историята, за изкуството, за архитектурата, от изографисаните надписи на джамията, от прозорците на кубетата се отразява светлина, която напомня един сън.
В проблясъците на надписите се съхраняват толкова тайни, червеното на наровите цветове, зеленото и безкрайното синьо, такова синьо виждам за първи път.