Мадам Пиаф и песента на любовта от Мишел Марли / изд. Емас

Когато взема ме в ръце
и шепне ми от все сърце –
животът розов е пред мен…

… пее Едит Пиаф от скъпоценната стара лента с цялата си душа и с цялото великолепие на своя глас. Пее за нещо толкова просто, но и толкова велико – за любов.

Шепти ми думи за любов,
през всички дни в живота нов…

… пеят песента след нея и Марлене Дитрих, и Джоузефин Бейкър, Мирей Матийо, Милва, Далида и Саша Дистел и още поне петдесет певци, свирят я Луис Армстронг, Ричард Клайдерман и Андре Рийо, в наши дни влиза в репертоара на Мадона, Дона Самър, Андреа Бочели и дори на Лейди Гага и Пласидо Доминго.
„La vie en rose“, „Живот в розово“. За французите днес песента е нещо като алтернатива на „Марсилезата“, твърдят критици. Каква е тайната на тази на вид толкова простичка песен, написана от непрофесионална авторка, авторка дори без образование? Защо се отличава от хилядите песни за любов? – Може би именно защото е плод на любов, дълбока и искрена, защото извира от сърцето?

Мишел Марли проследява пътя на песента и пътя на любовта на двама млади, които не знаят, че са предопределени да станат идоли – Едит Пиаф и Ив Монтан.