Майко, сладко море от Жоао Пинто Коелю / Лемур

След като прекарва детството си в сиропиталище, на дванайсет години Ноа най-накрая се среща с майка си Пейшънс. Тя прави всичко по силите си да компенсира изоставянето му, но никога не споменава какво я е накарало да вземе това решение. И така, независимо дали двамата прекарват дните си в къщата на плажа на Кейп Код, или в театъра в Бриджпорт, където работят заедно, помежду им се издига невидима преграда, която никой от тях не смее да прекрачи.

Когато Ноа среща Франк О’Лиъри – ексцентричен йезуит, който кара разноцветен Ролс-Ройс, той открива в него подкрепата, която винаги е търсил. Има неща обаче, които свещеникът предпочита да запази за себе си, например студентските си години, ирландския пъб в Бостън, където с приятелите му се събирали да пият бира и да рецитират стихове, както и Катрин, амбициозната млада жена, която не се поколебала да опита да го отклони от призванието му.

Докато тайните остават под повърхността и разпалват въображението, малките откровения имат силата на бурно море.

Макар да излиза извън пределите на Европа и любимата си историческа тематика, Жоао Пинто Коелю отново ни провокира с оригинален сюжет и изненадващ финал. С неподражаемия си стил, той ни увлича в запомнящите се истории на своите герои, потапя ни в свят на дълбоки емоции и ни пленява с този брилянтно написан шедьовър.

***

„Бях на дванайсет години, когато се запознах с майка ми – това изречение става за всичко, дори за начало на роман.

И в моя случай е истина.“

***

„Все по-силно се убеждавам в това, че нашите майки са връзката ни със света; изгубиш ли своята, вече не си част от него, всичко става по-враждебно.“

***

„Можех ли да бъда по-описателен? Можех. Предпочитам да бъда аритметичен: как се умножават няколко така ярко изживени дни по бавното минаване на годините? Какво от тях се изважда, за да не се сблъскаме с останалото?

…Днес не съм сигурен, че знам отговора на това невъзможно уравнение. Между задължителните и препоръчителните величини в него навярно липсва само мястото. Онова, с което океанът очарова, е всичко, което той не разкрива, това пространство отвъд хоризонта, накъдето се отправят пътуващите кораби.“

Брой страници: 192; меки корици