Междено време от Иван Илчев / Колибри

Годините в началото на ХХ в. минават за едва ли не „най-чудесното“ време в недавното ни минало. България възправя ръст, широки булеварди пресичат доскорошна ориенталска София, трамваи прозвъняват, по полетата излизат първите машини. Оптимизъм и надежда. В паметта на съвременниците, облъскани от военни изпитания, те си остават „златни“. „Чудото“ е дело на стотици хиляди незнайни българи. Един поне можем да изтръгнем от забравата – Илия от Бяла Черква. Преди десетина години дневникът му, воден педантично от 1 януари до 31 декември 1900 г. бе открит и после издаден в Токио от японския българист Кенджи Тераджима.

Записките ни дават рядката възможност да надникнем в случките, грижите и радостите на обикновения българин. Какво знаем за него? Не за хората като маса, като статистическа група, а за него като индивид, като личност с своите проблеми. Може би сходни с тези на другите, но за него най-важни, защото са негови. Досега малцина са поглеждали към отделния човек. Не значимия. Обикновения.

Амбицията на тази книга е да възкреси момента. Облягайки се на дневника на белочерковския селянин. Но не само на него. А на стотици документи, спомени, вестникарски статии, размисли и коментари. Да представи живота на българина в онези дни в неговото пълнокръвие, със сълзите и усмивките му.

Иван Илчев е историк, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.
Сред книгите му са:
– „Докосвания до Америка“ (с Пл. Митев), 2003;
– „La rose des Balkans. Histoire de la Bulgarie des origins‚ nos jours.“, 2002;
– „По на Запад, най на Запад – Япония. Писма на един гайджин.“, 2001;
– „Родината ми – права или не! Външнополитическата пропаганда на балканските народи, 1821-1923 г.“, 1995;
– „Рекламата през Възраждането.“, 1995;
– „България и Антантата през Първата световна война.“, 1990;
– „Уинстън Чърчил и Балканите“ (с Г. Гунев), 1989.

Иван Илчев е роден на 25 юни 1953 г. в София
Завършил специалност история (профил нова и най-нова обща история) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“
Доктор на историческите науки (1993 г.), „Родината ми – права или не! Външнополитическа пропаганда на балканските народи“
Професор по нова и най-нова история на балканските народи (1995 г.)
Член на ВАК – 1997-2002
Декан на Исторически факултет на СУ
Председател на научния съвет на Исторически факултет