Мемоари. Тодор Живков от Тодор Живков/ изд. Труд и право

…Обичта ми към хората се преплиташе винаги с обичта ми към Отечеството. Исках в България да няма бедни хора, исках моята родна страна да стане силна, богата и независима сред останалите държави. Вярвах, че и аз ще успея да направя нещо за тази цел. Винаги, дори и в най-трудните мо-, менти, не губех вяра и оптимизъм…

…Аз вярвам в българските млади хора. Не се съмнявам, че те ще изградят по-богата, по-справедлива и по-демократична България от нашата. Зная, че техният живот ще е по-различен от нашите млади години. Бих дал всичко, за да бъде той по-добър и по-лесен. Но лесни пътища няма. Силните, волевите, смелите личности израстват в трудностите…
…Иска ми се да вярвам, че днешните млади българи и българки ще бъдат по-добри във всяко отношение от нас – не каквито сме сега, а каквито бяхме в нашите отминали, в нашите незабравими младежки години….