Мостове на неизреченото. Стихове от Ели Хорозова / Анхира

„Никой не знае колко пътува пътечката до своята височина.“

Навярно само авторката знае колко е пътувала нейната пътечка, за да достигне висината, с която ни дарява нейната богата, красива и добротворна поезия. Поезия, събрала цял един свят и цял един живот. Кръговратът на годините в своята изменчивост и в своето постоянство се разгръща пред нас в една богата, наситена с топли багри палитра. С овладяно поетично майсторство авторката рисува невероятните пейзажи на детството и на родната земя, топлия дъх на началото, зреещото семе, дървото, което се ражда от космическото усилие, а след това, топло и осезаемо, се разгръща през своите вечни и мимолетни сезони. Тук се извиват и пътеки недовървени, спуснати от съня, прокарани от изгрева до залеза, тънки и боси, мамещи надалече, за да се завихрят в неизбежните трансформации и превръщания.“
Антоанета Николова, поетеса, член на СБП и Световната хайку асоциация (WHA, Tokyo).

Брой страници: 136; меки корици