Париж през ХХ век от Жул Верн / Захарий Стоянов

Откриването на „новия“ роман на Жул Верн – „Париж през ХХ век“, неговата първа публикация във Франция през есента на 1994 г. и след това бързото му превеждане на много езици е необичайно събитие в литературния свят. Макар че, веднага след смъртта на автора през 1905 г. става известно, че роман със заглавие „Париж през ХХ век“ наистина е написан, той се е смятал за тотално и безвъзвратно загубен, а по-късно самото му съществуване се превръща почти в мит.
***
Познавачите и изследователите на творчеството на писателя смятат „Париж през ХХ век“ за своеобразна прелюдия към света на Жул Верн и отбелязват някои любопитни съвпадения на теми, герои и описания с други негови произведения, публикувани след 1863 г. Несъмнено романът „изгубен“ през XIX и открит през ХХ век, ни показва мощната фигура на предсказателя, на визионера, на изследователя на бъдещето Жул Верн. Защото той има способността да проучи нещо вече съществуващо в реалността толкова внимателно, да го огледа с толкова проницателен поглед, че то разкрива както своите тайни, така и заложените в него възможности. Научните сведения, с който Жул Верн разполага през 1863 г. са точни, нови и ясно осмислени.
***
Но в „Париж през ХХ век“ са интересни не само описаните перспективи на технически прогрес – Жул Верн пренася в бъдещето и тенденциите в развитието на обществото, финансите, политиката и културата на своето време.
Доколкото е известно това е първата литературна антиутопия, жанр, станал много популярен и свързван с имената на автори като Олдъс Хъксли и най-вече Джордж Оруел. Но всички те са дошли по-късно. Жул Верн става наистина първооткривател на новия жанр, решавайки да хвърли критичен поглед в бъдещето и то по време когато на мода са били социалните утопии.
Едновременно с това „Париж през ХХ век“ има и ценност като исторически документ. Романът е истинска енциклопедия, съдържаща всеобхватни сведения за съвременната на писателя Франция и особено за Париж – безспорният главен герой на произведението.
– Светлана Панчева

Брой страници: 197; твърди корици