Планината на Танръ от Мухарем Алиосман / Розмари Де Мео

ВЪВЕДЕНИЕ от автора

Уважаеми читателю!

Настоящата книга е разказ за историята и вярата на малко позната религиозна общност в България, наричана „алиани“ или „къзълбаши“. Тъй като нямам съответното образование, не бих могъл да претендирам за научен подход и научно обоснована достоверност на труда си.

Бидейки самият аз алианин, съм воден преди всичко от чувството си за дълг към паметта и ценността на знанието, което бих искал да предам. Написах тази книга предимно на базата на лични наблюдения, пряко почерпани от живота на общността ни в Източните Родопи. Разбира се, позовавам се и на много научни изследвания, които успях да открия по темата.

Първата част – „Исторически изследвания и предположения“, е конструирана на базата на научни тези. Позволявам си да отбележа, че е възможно след време някои изводи в тях да се окажат неправилни или непълни, защото смятам, че темата тепърва ще се разработва. Втората, третата и четвъртата част съдържат личните ми теренни проучвания, пътеписи и разсъждения, резултат от преки наблюдения върху живота и религиозната практика на общността.

От 800 г. алианите следват духовен път, начертан от суфи светеца хаджи Бекташ Вели и живеят съобразно неговите напътствия за братство и равноправие между хората. Но официалният ислям ги смята за еретици и затова те са обект на постоянни преследвания. Точно както са преследвани богомилите от официалната християнска църква. В днешни дни алианската общност е призната в някои европейски държави. В България те все още не са получили официално признание като самостоятелно направление в исляма. Алианите страдат от липсата на официални религиозни права, което ги обрича на претопяване и загуба на памет.

Преди години издадох книгата „Вяра и фолклор на турците алевии – къзълбаши от Източните Родопи“. Тъй като я финансирах сам, тя бе издадена в твърде малък тираж, без да е добре обработена. Настоящата книга е една невероятна изненада и за мен. Тя е построена, обработена, редактирана и, надявам се, е на по-достъпен език за читателя. И всичко това благодарение на изненадващата подкрепа на Розмари Де Мео, която всъщност не познавах, но нахлу в живота ми като хала и отсече: „Тази книга е много ценна и трябва да се прочете от повече хора!“. После отлетя в нейната си приказка и изпълни дадената дума.

Бих искал това издание да обогати читателя с нови знания, да разшири представите му за другостта и да му позволи да приеме една различна общност, без да я осъди предварително! Надявам се моят труд да се превърне и в причина и отправна точка на учените за бъдещи изследвания! Но най-много ми се иска да вярвам, че тази книга ще помогне на братята и сестрите ми алиани да помнят, да пазят, да предават родовата памет на децата си и да отстояват правата си!

И както казва една приятелка:

Нека реченото ми да бъде сторено!

Мухарем Алиосман

Из „Планината на Танръ”