Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство от Румен Василев/ изд. Зенит

Какво е общото между църквата „Санта Кроче“ във Флоренция, Дяволския мост край Ардино, Дупнишката порта в Рилския манастир, старата чешма в Брацигово, джамиите Байрякли в Самоков и Селимийе в Одрин? На всичките може да се види печатът на Соломон.

Какво да мислим, когато от портите, стените на църквата и иконостаса на Рилския манастир ни гледа око, вградено в триъгълник на фона на сноп слънчеви лъчи? Същият знак грее върху титулната страница на Декларацията на човешките права от 1789 г. и на печата на САЩ. Всеки го е виждал върху банкнотата от един долар. Има го още в Калоферския, Соколския, Преображенския и Зографския манастир, в българските църкви в Истанбул и в Одрин, „Св. Димитър“ в Пловдив и др.

Това е малка част от разпръснатите из България символи, запазена марка на оперативните масони. Българските православни храмове от Възраждането изобилстват от триъгълници, звезди, слънца, луни, чукове, брадви, тесли… Да потърсим следите и хората, които са ги оставили.