Три силни жени от Мари Н Диай / Парадокс

Награда „Гонкур“ за 2009 г.

„Три силни жени“ проследява историите на Нора, Фанта и Хади, които се борят за достойнството си и отказват да се подчинят на насилието, пренебрежението и социалните ограничения. Всеки разказ изследва различни аспекти на женската устойчивост и независимост.
Нора, успешен адвокат във Франция, е поканена в Дакар от баща си, който я е изоставил като дете, като е взел със себе си само брат ѝ Сони. Там тя открива, че брат ѝ е обвинен в убийството на мащехата им, а баща ѝ настоява тя да го защитава. Постепенно Нора разкрива истината за престъплението и се изправя пред властния и разрушителен характер на баща си, като разплита семейните тайни и собствената си травма.
Фанта, сенегалска учителка, живее във Франция със съпруга си Руди. Персонажът ѝ е изграден косвено – чрез неохотните, изпълнени със съжаление размишления на Руди. След като е заблудил Фанта за перспективите ѝ във Франция, след като е уволнен от учителското си място в дакарско училище заради проява на прекомерна агресивност спрямо ученици, Руди на практика я е изпратил в изгнание – в изолирана, занемарена къща в родната му провинция, където той самият горчиво преживява мизерното си съществуване като търговски представител.
След смъртта на съпруга ѝ, Хади е принудена да напусне Сенегал, в опит да избяга от бедността, самотата и отчаянието – свикнала да получава „минимална порция от добрите неща в живота“, тя се крепи благодарение на решителността си и спомените за грижовната си баба. Заедно с други незаконни имигранти, тя поема към Европа в търсене на по-добър живот. Пътят ѝ е белязан от насилие, измами и непрестанна борба за оцеляване.
Трите истории се допълват взаимно и разкриват изключителната способност на Мари Н Диай да превръща личните и социалните кризи в дълбоки, емоционални портрети на женска сила, издръжливост и способността да се противопоставят на несправедливостите на света.

Мари Н Диай, френска писателка и драматург, е родена на 4 юни 1967 г. близо до Париж като по-малкото дете в семейството на французойка и сенегалец. Баща ѝ ги оставя, когато тя е едва на годинка, за да се завърне в Африка. Мари започва да пише още в гимназията, а първия си роман Quant au riche avenir издава когато е едва на седемнайсет. Това предопределя не само творческата, но и личната ѝ съдба, защото я среща с бъдещия ѝ съпруг и баща на тримата ѝ сина – писателя Жан-Ив Сандрев.
Макар критиците, които определят Н Диай като литературен феномен, да твърдят, че тя черпи творческа енергия от съчетанието на две културни идентичности, авторката не е съвсем съгласна с тях. Разбира се, никой не може да избяга от произхода си, но след като на 22-годишна възраст за пръв път посещава баща си в Африка, самата тя казва: „Не се припознах в нищо, наистина в нищо. Няма никакво автоматично предаване на информация от гените, което като се озовеш в родната страна на баща си да те накара да си кажеш е, добре, това е – у дома съм си. Точно обратното – всичко ти е дълбоко чуждо, много различно, но различно в привлекателен, не в отблъскващ смисъл.“
През 2001 г. авторката печели награда „Фемина” за романа си Rosie Carpe, а пиесата ѝ „Татко трябва да яде“ е включена в репертоара на Комеди Франсез – Н Диай е единствената жена, удостоена приживе с тази чест. През 2009 г. романът ѝ „Три силни жени“ е отличен с „Гонкур“ – към момента на присъждането на наградата тиражът на книгата вече е достигнал 440 000 екземпляра, а според годишната класация на L’Express-RTL Мари Н’Диай е най-четената франкофонска авторка за 2009 г.

Брой страници: 320; меки корици