Убийства в Оксфорд от Гийермо Мартинес / Колибри

Кое е най-подходящото място да скриеш камъче? Каменистият морски бряг. Кое е най-подходящото място да скриеш мъртъв войник? Бойното поле. А ако наблизо няма брегове и битки? По тази интригуваща схема на разсъждение, зададена от бащата на английския криминален разказ Гилбърт Кийт Честъртън, се движи книгата на нашумелия аржентински писател Гийермо Мартинес.

„Убийства в Оксфорд“ е третият роман на доктора по математика Мартинес (след „Относно Рьодерер“ и „Жената на учителя“) и е ненадминат бестселър в родината му за 2003 година. Преведена на 20 езика и носителка на най-високото аржентинско литературно отличие „Планета“, тази книга успява да събере без усилие последната теорема на Ферма и парадокса на Витгенщайн относно крайните правила със стиховете на Превер и Борхес. Без при това да губи от очарованието си на класическо криминално четиво със серия от загадъчни убийства и неочаквана развръзка.

Кое е съвършеното убийство? Онова, което не прилича на убийство, доказва с математическа точност Мартинес.

Докторът по логика Гийермо Мартинес (р. 1962 г. в Баиа Бланка, Аржентина) в продължение на две години е специализирал математически науки в Оксфорд. Но предпочитанията към литературата го превръщат в едно от най-значимите имена сред латиноамериканските му колеги от неговото поколение. Световната му слава, започнала с преведения на 36 езика роман „Убийства в Оксфорд“ (ИК „Колибри“, 2005), се утвърждава с „Бавната смърт на Лусиана Б.“ – вълнуващо четиво, в което убеждението, че писменото слово има силата да променя съдбите ни, се преплита с парадоксите на случайността, криминалната интрига и нетрадиционното виждане за етиката и любовта.

Мартинес е носител на наградата „Планета” (Аржентина) за романа „Убийства в Оксфорд”, екранизиран успешно под режисурата на Алекс ди ла Иглесиа. През 2014 г. за сборника Отблъскващо щастие беше удостоен с новоучредената награда за най-добър испаноезичен разказ на името на Габриел Гарсия Маркес.

Сборникът с разкази „Отблъскващо щастие”, избран измежду 123 предложения от различни испаноезични държави, е отличен от журито заради „… своята цялост и сила, проницателност и уравновесеност, както и заради убедителното владеене на жанра. Тази книга е израз на един самобитен поглед, в който абсурдът, ужасът, фантастичното и странното, коренящи се в ежедневното, са обрисувани с виртуозно майсторство…”