Хроника 5508 г. пр. Хр. – 867 г., 491 г. – 1081 г. от Георги Монах (Амартол) / Гута – Н

„Драги читателю,

В ръцете си държиш български превод на книгата на Георги Монах с прозвище Амартол, т.е. Грешник, живял през IX век: „Истрин, Василий Михайлович. Книгы временьныя и образныя Георгия [!] Мниха : хроника Георгия Амартола в древнем славянорусском переводе : текст, исследование и словарь. а) Греческий текст „Продолжения Амартола“ б) Исследование а) Греческий текст „Продолжение Амартола“, б) Исследование / 25 см. – Петроград : Отд. рус. яз. и словесности Рос. акад. наук, 1920-1930 – Петроград : Отд. рус. яз. и словесности Рос. акад. наук, 1922. – [8], XXXII, 454 с.“

Оригиналния гръцки текст ще намериш в „Georgii monachi chronicon edidit Carolus de Boor by Georgius, monachus; Boor, Carl de, 1848-1923, ed. Publication date 1904 Publisher Lipsiae, in aedibus B. G. Teubneri“.

Тази книга не случайно е привлякла вниманието на книжовниците от цар Симеоновото време, и е приведена на български тогава. Това ние научаваме от Гаврил Кръстевич, който ще запише: „… А Оболонский, издателят на летописеца Перяславля Суздалски, казва в своето предисловие на това издание, стр. VI и VII, че му се вижда за много вероятно споменатият Георги Миних да е бил преводачът на Йоан Малала, а и Григорий Миних, преводачът на „Книгата на царствата“, и Григорий, преводачът на летописа на Георги Амартол, да са едно и също лице и че следователно всички тези преводи трябва да се отнесат към X век1.“ Г. Кръстевич, Том III, 15.24.3.

Късните преписи в Русия наричат този превод „Славянски превод“. Много скоро след излизането на български превод той е занесен в Русия заедно с превода на Йоан Малала на неговата Хронография2. Тези две книги стават първообраз на цялата славянска историческа и богословска литература, с неин първи представител Нестор. По същото време книгата е била приведена и на грузински от Арсен от Икалто.

Като много популярна и широко ползвана книга с голям тираж, тя постоянно е била преиздавана, коригирана и пренареждана от анонимни преписвачи, така че възстановяването на оригиналното произведение е изключително трудно. Руските учени са положили неимоверни усилия да преведат Троицкия списък от старобългарски на съвременен руски използвайки и гръцки преписи, като са добавили хиляди коментари свързани с различни текстове и автори. Пресъздаването им в този превод би направило текста нечетим за широката българска публика, за това са избегнати. Добавени са ограничен брой бележки под линията от издателя.

642 страници; меки корици