Четите в България от Захарий Стоянов/ изд. Хермес

Хвърковатият Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджата не може да се каже, че не са известни на своите съотечественици, за свободата и благоденствието на които юнашки проляха кръвта си. Не. Техните имена се произнасят без разлика и на партии, и на съсловия, и на възрасти, и на полове, с една реч, те са идеал за всеки българин.

Но никой не може да откаже и в това обстоятелство, че на малцина са известни действията на тия народни герои, що за хора са били те, кой ги е накарал да минат Дунава, как са се осмелили да излязат с двайсет или стотина момчета срещу колосалната Турска империя, каква участ ги е постигнала заедно с вярната им дружина и пр., и пр. Онова, което знаят съотечествениците на тия народни юнаци, е това, че Тотю направил битка с черкезите при Върбовка, Хаджията достигнал до Бузлуджа, Караджата хванали и обесили в Русчук – и нищо повече.

Захарий Стоянов