Барокова реторика от Росица Йорданова / изд. Славена

„Интелектът може да възприеме ренесансовата форма – пише Джулио Карло Арган – докато чувствителността, която по своята природа е ирационална, възприема изображенията. Величието на артиста се състои следователно в обединяване на техника и изображение, в докосване на емоциите, в упражняване на убеждаването. Затова Бернини е един от шампионите на тази култура, този, който с колонадата на площад „Сан Пиетро“ трансформира символа, купола на Микеланджело, в алегория, т.е. в манифест: този който създава едни от най-успешните и виртуозни произведения на римския барок: психологическата илюзия на балдахина в „Сан Пиетро“ – нещо малко, подвижно, уголемено безмерно. Подпорите се превръщат в големи усукани, бронзови колони, които се извисяват в свободното пространство; над тях голямата празнина на Микеланджеловия купол изглежда необятна, безкрайна, като небесния свод.“
Росица Йорданова

Росица Михайлова Йорданова е завършила българска филология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ (1967), аспирантура в Института за култура, Санкт Петербург (1981), избрана е за доцент през 1990 г. От 1997 г. е професор на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, инициира създаването на факултет „Изкуство, култура и масови комуникации“ през 1993 г., на който е декан до 2000 г. Преподавателската и изследователската ? дейност са ориентирани към образованието по култура и изкуства (интеркултурно образование, културни политики и образователни политики, педагогика на творчеството) и реторика. Автор е на книгите „Учителят и художествено-културните ценности“ (1990 г.), в съавторство; „Етнокултурната ситуация и отношението на населението на град Шумен към художествената култура“ (1994 г.), в съавторство. Съставител е на сборниците „Детето и културата“ (1988 г.) и „Интеркултурно образование“ (1996 г.) Научен ръководител е на проекта „Христоматия по парламентарна реторика“ (2010 г.) в четири книги с участието на студенти от специалност „Право“ на ВСУ „Черноризец Храбър“. През 2015 г. издава монографията „Глобалната културна политика на ЮНЕСКО“.

Брой страници: 192; меки корици