Власт и видимост от Андрей Бунджулов/ изд. Изток-Запад

Това е книга за видимостите, в които се явява политическата власт. Видимостта – не като някаква субстанция, заключена в обективно съществуващи форми или в субективни илюзии, фалшиви образи, а като саморазкриване чрез скриване, и обратно, на властта. Подстъпите към властта, символните структури на репрезентация, в които тя се явява. Властта – не като политическа надстройка (партии и държава), а като специфичен ред, вписващ се и преоформящ присъщия на социалните полета ред, формиращ политическото поле като специфично поле на власт и държавата като форма на политическа власт.

Ако в модерното общество откриваме, от една страна, „пазара и гражданското общество“ и от друга – „държавата“, които взаимно се предполагат и изключват, наслагват и усилват чрез дублетната форма на либералната демокрация (либерализъм– демокрация), то днес сме свидетели на разлагането и разпадането на тази картина на съставящите я елементи. Утопията на „свободния пазар и либералната демокрация“ (пазарът и изборите като „места на истината“) е заменена от една нова утопия, едновременно „свръхпазарна“ и „свръхдемократична“ – на самите потребители, уловили се в капана на своите безкрайно усилващи се желания и изкушения, в която границите между реалност и фикция са заличени. Кризата на този нов вид утопия, при която тези граници стават все по-размити, неразличими, на свой ред се усилва все повече с кризата и разпадането на либералната демокрация и пазара като „места на истината“. Защото на какво друго може да се крепят виртуалната икономика и политика, лишени от „критерия на реалността“, ако не на вярата в пазара и демокрацията, непрекъснато манипулирана и подсилвана като ресурс на своето възпроизводство.

Андрей Бунджулов е роден в Москва през 1955 г.

През 1976 г. завършва философия в Софийския университет, където започва работа като асистент по Социология на социалното управление.

През 80-те години е секретар и първи секретар на Комсомола (ДКМС).

През 90-те години чете лекционни курсове по Историческа социология на социализма и по Социология на историята в Пловдивския университет.

Доцент, доктор на социологическите науки в Университета за национално и световно стопанство в София, където изнася лекционни курсове по Социология на политиката и по Социология на публичността.

Автор е на книгата Хетеротопии (1995 г.) и на множество публикации в областта на политическата и историческата социология на прехода в България след 1989 г.