Всичко се сбъдна от Надя Попова/ изд. Захарий Стоянов

И в дрехата пъстра, скроена за празник,
минавам край всички сергии кресливи;
тук – кон за кокошка, там – смет срещу сливи;
очите ми пълни, ръцете ми – празни.
Отколе гладът този свят управлява
(гладът е делител, душата е кратно),
но не да преживям и не да се жалвам
дошла съм на него, макар и за кратко.