Горски цар от Мишел Турние / Парадокс

Книгата печели наградата Гонкур за 1970 г.

„Отвъд множеството скандали, които Горски цар съдържа и предизвиква с появата си през 1970 г., се извисява едно основно значение и предназначение: Човекът е създаден, за да носи в ръцете си дете. Абел Тифож, тревожещият герой на романа, който влече и предопределя хода на световните дела, преплетени в личната му съдба, изминава опак, опасен и потаен път до Източна Прусия и до Витлеемската звезда. Горно и долно, алфа и омега, събрани в едно, го очакват в края на маршрута. И духът на Горския цар – от баладата на Гьоте и от блатата на Мазурия, от старинните предания за човекоядци и от стръвните за свежа плът водачи на Третия райх… Мишел Турние е едно приказно-лукаво присъствие във френската литература, което се стреми към мистичен размах. Горски цар, най-прочутата му творба, в известен смисъл продължава размисъла за разпространяваната над цял свят еротика.“
Красимир Мирчев

„Ако нямах читатели, повярвайте ми, не бих се занимавал с писане. Бих чел. Отхвърлям напълно мантри от типа на Писането е необходимост… Искам да изразя… Аз нямам никаква нужда от себеизразяване. И в произведенията си не изкарвам на преден план Мишел Турние, а просто пиша роман. Би ми било неудобно да изваждам на показ вътрешния свят на Турние… Дали четящият човек е безделник? Или е творец? Отговорът ми е: творец. Лично аз предоставям половината от романа си на своя читател. Имам предвид, че усещам как той дописва другата половина, докато го чете. Това е и причината книгата да се променя с различните поколения читатели. Не трябва да се самозалъгваме, огромна част от хората изобщо не четат. Но тези, които четат, са по-щастливи от тези, които не го правят. Творческият акт е истинска радост. Но творчеството в най-чистия му вид, това са децата.“
Мишел Турние

Мишел Турние (1924 – 2016) е един от най-големите съвременни френски писатели, превеждан в цял свят и приживе обявен за класик. Следва философия в Сорбоната и в университета в Тюбинген. Удостоен е с Голямата награда за роман на Френската академия за дебютната си книга Петкан, или чистилището на Пасифика (1967) и с Гонкур за Горски цар (1970). Основни извори на вдъхновение намира в немските културни традиции, католицизма и философията на Гастон Башлар. Турние е дългогодишен член на редколегията на издателство Галимар (1978 – 2016) и на Академия Гонкур (1972 – 2011), член-кореспондент на Баварската академия на изящните изкуства и на Академията на изкуствата на Саксония, доктор хонорис кауза на Лондонския университет. Носител е на медал Гьоте и на награда Малапарте. Освен гореспоменатите произведения, на български език са преведени романите му Петкан, или дивият живот, Златната капка, Метеорите, Тримата влъхви, Елеазар, или Изворът и къпината, Х-тимен дневник, както и сборниците с разкази Дивият петел и Среднощен пир на любовта.

Брой страници: 420; твърди корици