Дамга за обич от Хуба Филипова/ изд. Ерго

В тия горещи летни дни обикновено Марица спадаше, ставаше лесно проходима. Колко пъти я беше преплувал, познаваше я, обичаше я…И реката му отвръщаше с ласки всеки път. Ето че и сега – погали го с игривите си талази, обгърна го нежно, сякаш да му отнеме напрежението, умората и страха…Вече беше на дълбокото, легнал по гръб, лекичко гребеше с едната ръка и с крака под водата към отсрещния бряг.