Допълнителна информация
| Тегло | 1.210 kg |
|---|---|
| Издател-o* | Лъчезар Минчев; 592 страници; твърди корици |
ЖИВОТЪТ Е ТОВА, КОЕТО ЧОВЕК ПОМНИ И КАКТО ГО ПОМНИ, ЗА ДА ГО РАЗКАЗВА
За заглавието. В оригинала то е „Vivir para contarla“. В интернет от години шестват най-различни преводи: „Живея, за да разказвам“, „Живот за разказване“ и други. Никой от тях обаче не предава точно наслова на творбата. В случая особената дума е „contarla“, която означава „да ГО разказваш“ („да разказваш“ е „contar“) – живота си, това, което живееш. Затова заглавието е преведено както е написано от автора.
За съдържанието. Няма книга на Гарсия Маркес, която да може да се преразкаже или поне да се обобщи с няколко изречения. От тези спомени читателите ще научат защо не е завършил право, макар да е можел, защо и как е станал журналист рано (страст, която не го е напуснала никога и се е отразила и на художествените му произведения), за другата му страст, художественото писане, за неговата непреклонност спрямо истината за събитията, кои са прототипите в „Сто години самота“, откъде е историята в „Любов по време на холера“, подробности за перипетиите около ранните му произведения и още много неща за неговия живот и за живота на предците му.
Разбира се, в „Да живееш, за да го разказващ“ има и доста от характерния закачлив хумор на писателя. По-долу например той просто наминава, за да поздрави главния редактор на вестник „Еспектадор“.
След като разменихме сърдечни прегръдки в стила на доброто столично възпитание и споделихме бегли коментари за най-важната новина за деня, той ме хвана под ръка и ме отведе настрана от сътрудниците на редакцията. „Слушайте, Габриел, една дреболия – каза ми той с неподозирана простота. – Защо не ми направите услугата да ми напишете малка редакционна статия, която не ми достига, за да приключа броя?“ Изобрази с палец и показалец височината на половин чаша вода и заключи:
– Ей толкова голяма.
По-развеселен от него, аз го запитах къде мога да седна и той ми посочи едно празно бюро със стара пишеща машина. Настаних се, без да питам повече, намисляйки си подходяща тема, и останах там, на същия стол, на същото бюро и със същата пишеща машина, през следващите осемнайсет месеца.
И:
С течение на времето и с възможностите да имам хубава музика вкъщи, аз се научих да пиша с музикален фон, съответстващ на това, което пиша. Ноктюрните на Шопен подхождаха за спокойните епизоди, а секстетите на Брамс – за щастливите следобеди. В замяна обаче в продължение на години не слушах Моцарт, откакто си внуших идеята, че Моцарт не съществува, защото когато е добър, той е Бетовен, а когато е лош, е Хайдн.
£24.99
| Тегло | 1.210 kg |
|---|---|
| Издател-o* | Лъчезар Минчев; 592 страници; твърди корици |
Забравената градина от Ке...
£11.25
Ти си вселената от Дийпак...
£10.25
Сонети от Уилям Шекспир /...
£12.75
Момиче, измий си лицето о...
£7.95
Ловец на черепи от Лев Пу...
£8.45
Настолна игра Nineteen (B...
£36.45
При Куентин от Мейв Бинчи...
£7.95
Практическа английска гра...
£10.95
Последно танго в Харвард ...
£8.95
Последният елф от Силвана...
£8.95
Картинен атлас на Европа ...
Неща, които не се побират...
Сме ли смели? (твърди кор...
Отдалеч. 15 истории за Ки...
Сезонът на мечтите от Мак...
Светът около нас под микроскоп (с действащ модел на микроскоп, който да сглоб