Дора и Пикасо и двете лица на любовта от Бетина Щоркс / Емас

„След Пикасо – само Господ!“
Дора Маар

Париж, 1935 г. В „Дьо Маго“, заведение на парижката бохема, се е събрала компания от мъже, които ще останат в историята. Сред тях е и Пикасо, всепризнатият гений.
На маса недалеч от тяхната сяда красива млада жена в черна рокля и с екстравагантна шапка с пера. Мнозина разпознават нашумялата фотографка Дора Маар. Очите й претърсват заведението и се спират върху художника. Тя слага лявата си ръка на масата, разперва пръсти и с дясната взема нож. В главата й зазвучава тангото от пристанищните кръчми на Буенос Айрес и ножът заиграва в неговия ритъм между пръстите й. Научила е играта от моряците във втората си родина. Без да сваля поглед от Пикасо, жената забива ножа в дървото на масата все по-дълбоко и все по-бързо, а когато не улучи празното пространство, по избродираните рози на ръкавицата й избиват капки кръв. Всички са притаили дъх.
Омагьосан, Пикасо пристъпва към жената и моли за ръкавицата. Получава я с думите: „Вземете моята ръка. Аз ви се предавам.“
След ден на къс хартийка идва отговорът: „Увийте около глезените си сърцето на Вашия най-предан поклонник.“

Започнала е една от най-бурните и страстни любови в културната история на XX век – Теодора Анриет Маркович и Пабло Пикасо, „Дора и Минотавъра“.

Брой страници: 448; меки корици