Еротична класика от Казанова, Маркиз дьо Сад, Аполинер / Фама

„Еротична класика“ е литературен сборник включващ в себе разкази на тримата най-известни европейски класици описали еротиката в своето време – Казанова, Маркиз дьо Сад, Аполинер.

Джовани Джакомо Казанова (1725 – 1798) е италиански авантюрист с бурен живот – бил е дипломат, търговец, шпионин, политик, преводач и писател. Автор е на над двайсет творби в различни жанрове, но е знаменит най-вече с многотомната, публикувана посмъртно „История на моя живот“ , в която описва безбройните си любовни похождения. Творбата излиза, макар и цензурирана, през 1825 г., но през 1834^-а е забранена, както и всичко написано от Казанова. В пълния си вид мемоарите са публикувани едва през 1962 г. През 2010^-а Националната библиотека на Франция купува оригиналния ръкопис за 7 милиона евро.

Д. А. Ф. маркиз Дьо Сад (1740 – 1814), писател и философ, дължи своята слава на еротичните си творби. Волнонравният му живот е в съответствие с волнодумството и през 1772 г. той е осъден на смърт за „содомия и отровителство“. По-късно присъдата е заменена със затвор, по време на Френската революция е освободен, но през 1801 г. отново е задържан заради романа си „Жюстин“. Обявен е за душевноболен и изпратен в психиатрично заведение, където остава до края на живота си. Преоткрит е през ХХ в., когато фройдизмът добива размах, а сюрреалистите го обявяват за „апостол на анархическите своеволия“.

Гийом Аполинер (1880 – 1918), велик поет, прозаик и критик, е възлова фигура в артистичния авангард от началото на ХХ в. Лиричен и омаен в стиховете и в разказите си, той е в известен смисъл и приемник на Сад, когото нарича „божествения маркиз“ и „най-свободния ум, съществувал някога“. Еротичните повести „11 000 камшика“ и „Похожденията на един млад донжуан“ се случва да шокират дори и днес. След появата в Турция на „Похожденията…“ (2009) издателят и преводачът са подведени под съдебна отговорност, въпреки намесата на учени и творци, определящи книгата като „знаково литературно произведение за епохата“.

Брой страници: 256; меки корици