Ефектът на езерото от Симеон Гаспаров / Ерго

Някак неусетно човечеството се озова в епохата на илюзиите. Дори обективната действителност е изопачена от алгоритми и гримирана от предразсъдъци. За наше щастие все още съществуват рицари на истината като Симеон Гаспаров, които не спират да питат, търсят, чувстват, просвещават и творят. Неподправен хуманист и виртуозен автор, той притежава рядката способност да дарява без усилие гласа си на читателя. Гарантирам ви, че вие няма да прочетете тази книга – вие ще я вдишате като кислород. Всяка тема, докосната от майсторското му перо, ще ви обогати и ще ви помогне да откриете нови неочаквани пространства и пейзажи както извън себе си, така и в самите вас. Между тези две корици е това, от което в момента има нужда целият свят – светлина, човещина, истина, добрина… и онзи безценен кислород, от който се страхува епохата на илюзиите. Приятно дишане!

Иво Иванов

===

Гаспаров никога не губи възторга от пътя, дори когато се среща с Американската реалност на Мечтата, и това го прави достоверен свидетел за живота на цяло поколение емигранти, които говорят на България. Писател на преживяванията си, есеист на гроба на Керуак, телевизионен журналист на размириците в общество, издигнало свободата в свой неделим принцип. В презокеанския сън на всеки разказ, в умисления пътепис и в интервютата очи в очи той въплътява читателя, който е готов да замени абстрактните въпроси с пълнокръвното им преживяване.

Петър Тушков

===

Расовата нетърпимост все още я има. Религиозната също. И това е не само в Съединените щати, а и на други места по света.

Защо? Нали всички ние сме човешки същества? Защо се мразим? Защо се делим? Нима не се раждаме, обичаме, мечтаем, страдаме и умираме по един и същи начин? Не си ли научихме уроците от миналото? От Първата, Втората световни войни? Толкова ли не виждаме, че това, което ни обединява, е много повече от това, което ни разединява?

Мисля си, че може би има нещо много близко между американската демокрация и библейската история на нашите човешки животи. Всички ние сме родени в грях. И това е нашият първороден грях. Американската демокрация също е родена в грях. И той е в робството. Да, робството е първородният грях на американската демокрация. Но грехът не е краят на нашата човешка, библейска история. Грехът е само в нейното начало. Историята завършва по друг начин. Завършва с покаянието. С изкуплението. С опрощението! Дали пък в това не е решението? Не знам. Уморих се да търся отговори на тези въпроси. Оставям ги за следващото поколение след мен.

Брой страници: 351; меки корици