Живи от Ю Хуа / Жанет 45

Издаден през 1992 г., романът Живи за съвсем кратко време се превръща в един от най-популярните и най-превеждани китайски романи с продадени над петнайсет милиона екземпляра.

С екранизацията му през 1994 г. режисьорът Джан Имоу печели Гран при от кинофестивала в Кан, отстъпвайки единствено на Криминале на Куентин Тарантино. Оттогава Живи неизменно попада във всевъзможни класации за най-добри книги, включително в престижния списък на ежеседмичника Яджоу джоукан за стоте най-добри китайскоезични литературни произведения на XX век.

Публикуван през 1992 г. и нареждан сред десетте най-влиятелни китайски книги на 90-те, Живи е хроника на ХХ век с гласа на Фу-гуей – селски човек, който, макар и прегазен от историята, отказва да се предаде. От републикански Китай до Културната революция през японското нашествие, главният герой вижда как гладът и маоизмът постепенно съсипват семейството му.

— ABC

Колкото и далечни да изглеждат Фу-гуей и семейството му за западните читатели, те са и силно познати, а към края на книгата вече са като роднини. Блъскани от вълна след вълна исторически събития, всяко от които носи нова гибел, семейството се мъчи да оцелее. Неколкократно повтаряща се фраза в романа е „кой да предположи“. Животът изглежда крехък, подвластен на бесни, непредвидими сили и затова – още по-ценен.

— The Star Tribune

През 90-те Ю Хуа започва да пише романи, които, макар и все така пропити със страдание, вече са овкусени с щипка чеховско съчувствие. По-малко експериментални от ранното му творчество, тези книги обхващат колективните трагедии на китайския двайсети век и стават причина един от най-добрите китайски писатели да получи и полагащото му се международно признание.

Проследявайки едно селско семейство от гражданската война на 40-те до спазмите на Културната революция, Живи е исторически разказ с многострадален главен герой, Фу-гуей, който може да се мери с библейския Йов. Каквото лошо нещо се е случило в китайската история през последните шейсет години, то се случва на Фу-гуей и семейството му. Непрекъснатите бедствия биха могли да изстискат емпатията на читателите, но безкомпромисно честната проза на Ю успява да превърне Фу-гуей в екзистенциален герой, чиято воля за живот е единственото нещо, което му остава в края на тази мрачна книга.

— Time