Живот с Пикасо. Биографичен роман от Франсоаз Жило; Карлтън Лей / Изток-Запад

Откровените мемоари на Франсоаз Жило са най-проникновеният портрет на Пикасо, създаван някога, и дават завладяваща представа за бурния съвместен живот и творчеството на двамата модерни художници.

Франсоаз Жило е в началото на двайсетте си години, когато през 1943 г. среща шейсет и една годишния Пабло Пикасо. Израснала е в заможно семейство от горната средна класа, което я изпраща в Кеймбридж и Сорбоната и се надява, че тя ще се занимава с право. Младата жена обаче се противопоставя на желанията им и се насочва към изкуството. Запознанството ? с Пикасо довежда до приятелство, любовна история и десетгодишна връзка, по време на която Жило ражда две деца на Пабло – Палома и Клод. Тя е една от музите на Пикасо, но също така е и много самостоятелна жена, решена да се превърне в забележителна художничка, каквато действително става.

Книгата „Живот с Пикасо“, написана заедно с Карлтън Лейк и публикувана през 1961 г., е посветена на Пикасо художника и Пикасо човека. В нея геният говори за живописта и скулптурата, за живота си, за кариерата си, а също и за други художници, както съвременни, така и стари майстори. Виждаме Пикасо в неговите многобройни и променливи настроения – той ту отхвърля творбите си, ту се възхищава от тях, поддава се на различни суеверия, проявява се като грижовен баща. „Живот с Пикасо“ е не само портрет на един велик художник в апогея на славата му, но и картина на една талантлива млада жена в началото на собствената ? забележителна кариера.
* * *

Напълно завладяваща творба, една от най-информативните за ума и духа на Пикасо.

Франсоаз Жило, Карлтън Лейк

Франсоаз Жило (1921–2023) е родена в Париж в семейството на баща агроном и майка художничка. Решила да стане художничка на петгодишна възраст, тя започва обучението си по изкуство още съвсем малка. По-късно учи право по настояване на баща си, но се връща към рисуването по време на Втората световна война. Заради цензурата върху изкуството в окупираната от нацистите Франция ранните творби на Жило разчитат до голяма степен на символи. През 1943?г. тя се запознава с Пабло Пикасо и двамата живеят заедно в продължение на десет години. Имат две деца: Клод, роден през 1947?г., и Палома, родена през 1949?г. През 1950?г. търговецът на произведения на изкуството Даниел-Хенри Канвайлер сключва договор с Жило за своята галерия. След като напуска Пикасо през 1953?г., Жило подновява приятелството си със сюрреалистичния художник Люк Симон. Двамата сключват брак през 1955?г. и през следващата година се ражда дъщеря им Аурелия, но през 1961?г. двойката се разделя. В началото на 60-те години Жило започва да излага свои творби в САЩ, а през 1962?г. галерия „Тейт“ ? предоставя студио в Лондон, където тя рисува абстрактна серия, посветена на мита за Тезей и Минотавъра. През 1969?г., след изложба в Лос Анджелес, тя се запознава с Джонас Солк; двамата сключват брак през 1970?г. и живеят и работят в Калифорния, Париж и Ню Йорк до смъртта на Солк през 1995?г. Американският период на Жило е белязан от смело използване на цвят и движение. Освен че рисува, Жило е автор на няколко книги, сред които „Допирна точка: Художникът и маската“ (1975), биографичната книга „Матис и Пикасо: приятелство в изкуството“ (1990) и заедно с Лиза Алтер „За жените: Разговори между писателка и художничка“ (2016). Нейни творби са включени в колекциите на Музея на модерното изкуство, музея на изкуството „Метрополитън“, център „Помпиду“ и др.; тя прави изложби из целия свят, включително двойна изложба с творби на Пикасо през 2012?г. в галерия „Гагосян“ в Ню Йорк и серия ретроспективни изложби от 2010 до 2012?г. в Япония, Унгария, Германия и САЩ. През 2009?г. е удостоена с ордена на Почетния легион.

Карлтън Лейк (1915–2006) е критик, куратор и колекционер. Бил е художествен критик в Париж за „Крисчън Сайънс Монитор“ и е писал художествена критика за редица издания, включително „Ню Йоркър“ и „Атлантик“. След като се завръща в САЩ през 1975?г., той става куратор на френската колекция в Центъра „Хари Рансъм“ към Тексаския университет в Остин, на който е дарил богатата си колекция от френско изкуство, ръкописи и музика. Сред другите му книги са „Речник на съвременната живопис“ (1956), „В търсене на Дали“ (1969) и „Изповеди на един литературен археолог“ (1990).

Брой страници: 336; твърди корици