Западните краища на българската земя от проф. д-р Атанас Иширков/ изд. Гута-Н

Уважаеми читателю,

В ръцете си държиш книгата на един изключителен български учен и родолюбец, проф. Анастас Иширков на тема, която и днес, за съжаление е малко позната на българския читател.
Според именника на българските владетели, държава с име България от лявата страна на Дунава съществува 515 години преди княз Аспарух да пресече Дунава, т.е. от около 165 г., а според анонимен български източник от около 130 г.

Това е народ изселил се доброволно или принудително от Балканите, чиято история е писана с непрекъснатите му борби за завоюване на загубеното си отечество в съюз с останалите му под римско владичество сънародници . Завоюването на Балканите от Рим трае от времето на македонския владетел Персей от около 150 г. пХ, до около 103 г. по времето на владетеля на даките Децибал. Част от народа ни е изтласкан на запад в Панония, на север в Прусия и на изток от река Буг. Между 106 и 273 г. Остроготи основават империя и изтласкват римската армия на Дунава, който става граница на империя. В началото на третото столетие по ред причини обединени готски и хунски войски унищожават армията на император Валент и завземат Цариград, така, че изпратения император Теодосий управлява първо от Солун, а след това се споразумява с балканските народи срещу други от тях и отива в Цариград. Следват непрекъснати въстания вътре в империята и нашествия вън от нея на народа ни, кулминиращи с построяването на дългата стена от Черно до Бяло море в началото на 6 век от император Анастасий, срещу българи и готи. Ако тези хора идваха от Хиндокуш, това едва ли би било нужно, но те живеят в Тракия, и застрашават столицата непосредствено. По времето на император Зенон, след като двамата Теодомировци предводители на готи се споразумяват за нападение на Цариград, един хронист записва, че Зенон повикал българите на помощ. Теодомировци са в Тракия и ако българите трябва да дойдат от Хиндокуш или Монголия, Цариград ще бъде отдавна зает – но българите са в Тракия! Всъщност дългата стена е етническата граница на народ с име българи до геноцида на гърците между реките Места и Марица и геноцида на турците между Марица и дългата стена след 1919 г. и изселване на оживелите в България. Така в общи линии се оформя нашата съвременна южна граница. А нашата югозападна и западна граница?

След около 278 г. остроготите създават империя за около 100 години на територията на днешна Румъния, Полша, Прусия и т.н. със столица – старата столица на даките. След победата на хуните през 378 г. над остроготите първа сила в Европа е вече хунската държава начело с Баламбер, Руа, следван от Муенджук, следван от Атила.

Умният владетел Атила привлича победените гепидски и остроготски князе, като съветници и съвладетели и създава империя от Кавказ до Англия. Центъра на неговата държа е територията на угрите, днешна Унгария, която днешните ? жители наричат Магяр и себе си магяри. Името на нашите българи (наричани там угри) обаче е останало, като име на държавата, и част от народа ни е слят с унгарския след девети век. Друга част от народа ни е слят с римските преселници и така след повече от 1700 години възниква народа на днешна Румъния.

Синът на Атила, Ирник, е споменат в именника като един от българските владетели, а когато синовете на Атила се преселват в земите от които са дошли в Панония, в Илирия, Пелопонес, Тесалия, по Черноморието около долния Дунав и Добруджа, почват да се наричат изключително българи.

Проф. Иширков, не се занимава с това как съвместната ни граница с германците при Атила, Крум и Маламир се премества към Драва, Сава, Белград и т.н.
Той се занимава по-скоро с изучаване на 108 източника, които доказват еднозначно етнографската структура на западните балкани, и политическите интриги, както на великите сили, така и на Сърбия при формирането на нашата днешна западна граница. Ти ще научиш, драги читателю, как един милион българи останаха извън нашата западна граница след 1878 г., как българските градове Белград, Ниш, Пирот и др. станаха „сръбски“ и т.н.

Тази книга е трудна за издаване, защото е писана на езиците, които владее автора: старобългарски, български и руски преди последната писмена реформа, немски, френски, италиански, сръбски и гръцки. При подготовката на книгата българските и руските текстове са преписани на съответните съвременен нормирани езици. Някои старинни форми в немските текстове са заменени с разбираеми за съвременния немец, а старобългарските, френските, италианските, сръбските и гръцките са предадени непроменени. В главата с материали са добавени в скобки страниците на оригиналното издание, понеже препратките от текста са към тези страници. Някой от картите, издадени навремето в ниско качество са копирани цветни от използваните оригинали.