Хомеопатия: Изкуството на снемане на случая от Пиер Шмид, д.м. / изд. Quantum

„Ханемановият органон е труд, който упражнява в интелектуалните и медицинските среди далеч по-голямо въздействие, отколкото се предполага предвид тиражите, в които е отпечатан. Той действително представлява освоната, върху която почива цялоствата постройка на хомеопатията.

И все пак, този метод изглежда парадоксален в няколко аспекта, най-вече поради привидно нелогичния принцип за подобието и невероятно малките дози, които се предписват. За съжаление, вихрите от протести и яростно противотоставяне, които хомеопатията поражда, създават тъкмо обратното на препоръчваната от Ханеман атмосфера на спокойствие и безстрастие, като условие за честно и безпристрастно изучаване на неговото учение. Хомеопатията скоро спечелва доверието на пациентите и нейната стойност бива оценена от тях и днес така, както е прези 150 години.

Лекарското съсловие обаче и до днес отказва да я приеме или дори частично да я изучи. Броят на лекарите от класическата или алопатичната школа, които опознават хомеопатията, остава крайно оскъден. Хомеопатията не може да бъде изучена за кратко време, а лекарите са заети хора – най-вече твърде заети за изучават метод, който не се преподава официално и който те намират за твърде парадоксален.

Няма съмнение, че от времето на Ханеман, по което са живели и Пастьор, и Листер, медицината преминава през огромни промени. И днес, както и преди, уви! – лекарите все още оплакват липсата на надежден и трайно установен метод на изкуството за предписване на вътрешни лекарства. Цяри всеобщ скептицизъм спрямо терапевтичната стойност на медикаментите. Наистина преди няколко години изгряха големи надежди с откритието на антибиотиците, но се боя, че тези надежди се топят поради инцидентните и резистентността на тялото към новите химикали, от които се очакваше да извършат чудеса. Днес пресата и брошурите ежедневно препоръчват предпазливост при използването на подобни медикаменти.

По причините, изложени току щи, Органонът би трябвало да заинтересува всички, пък макар и единствено от историческа гледна точка. Който го чете с внимание, ще осъзнае, че хомеопатичната терапия не е спекулативна теория, нито е сборище от шарлатански лекарства, а почива на солидни основни принципи и на закон, който не се поддава на промяна.”

Из „Скритите съкровища в Шестото издание на Органона”