Изповедите на младия романист от Умберто Еко / Сиела

Умберто Еко издава първия си роман Името на розата през 1980, когато е почти на петдесет години. В тези „изповеди“ авторът, вече наближаващ осемдесетте, хвърля поглед назад към своята дълга кариера на теоретик и по-скорошните си романи, и разглежда плодоносното им съчетание. Той най-напред изследва границата между художественото и нехудожественото – разхожда се по тази граница, игриво, сериозно, брилянтно. Той вярва, че добрата есеистика е написана като криминале, а умелият романист изгражда прецизни, подробни светове чрез наблюдение и проучване. Развеждайки ни из своя собствен творчески метод, Еко си припомня как е проектирал художествените си светове. Започвал е с определени образи, избирал е период, място и глас, съчинявал е истории, които биха привлекли както ерудирани, така и масови читатели.