Книга за нас от Мария Донева/ изд. Жанет-45

Коледа, подаръци, елхи. Опашки пред офисите на куриерите. Печката се моли силите й да стигнат за всичко, което й се готви. Махмурлукът се усуква като хиена и чака своя час. Дунавско хоро.

Какво ще ни остане за първите дни на януари? С какво да се възстановим и подкрепим след празниците?
Защо тази книга е за нас? Защото историята на поезията е махало. И книгата на Мария е талантливо отклонение от точката на литературен покой. Защото стихотворенията в „Книга за нас“ съдържат в себе онази сила на тежестта, благодарение на която трептят. Те знаят всичко, което съществува в противоположната посока на поезията, стремят се към него и се оттласкват от него – и нежно поемат читателя в своята люлка.

Аз пък, съвсем нескромно, зная. Стихотворенията на Мария се стремят да утешат, успокоят и окуражат човека. Те пречистват приложността на поезията. Мария се грижи за читателя, защото и той е човек като нея. Той също се нуждае от обновление. И от правото да се обикне. С това категорично заглавие Мария ни връща обикновената обич към литературата, прочее, каква ликуваща обич. Дори когато цитира на подбив. Дори когато прихваш, а тя се шегува със себе си. Или се самовъзпалява. Мария лекува, Мария ликува.

Марин Бодаков