Корейското чудо халю – как Южна Корея стана толкова популярна от Цветелина Борисова / УИ „Св. Климент Охридски“

От началото на XXI век Южна Корея се утвърждава като един от основните износители на културни продукти не само в Азия, но и по целия свят. Това само по себе си е подвиг, защото е в ярък контраст със ситуацията само няколко десетилетия по-рано.

Японската окупация (1910−1945), разделянето на територията на Корейския полуостров на две (1948) и последвалата Корейска война (1950−1953) оставят дълбоки следи във всеки аспект от живота в Република Корея − икономиката е в колапс, политическата ситуация е нестабилна, държавата с десетилетия е силно зависима от международните помощи, които получава, а корейското общество усеща болезнена необходимост от самодоказване. Целенасочената държавна политика към укрепване и икономически растеж, базиран на развитието на тежката промишленост, дава резултат и днес Република Корея се нарежда на едно от водещите места в световната икономика. Международно признание за това е включването на страната в престижния Комитет за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през ноември 2009 г., с което Република Корея става първата страна, трансформирала се от бенефициент на международни помощи в дарител.

На фона на този впечатляващ икономически прогрес постепенно започва да се откроява и скокът, който прави южнокорейската развлекателна индустрия, чиито продукти започват да печелят фенове първоначално в страните от Източна и Югоизточна Азия, а впоследствие с помощта на интернет – и по целия свят. До този момент въпреки икономическите си успехи за много хора по света Република Корея представлява непозната и не особено привлекателна страна, системно асоциирана с картини от недалечното минало, като разруха, бедност и война. Съприкосновението със съвременната корейска филмова индустрия (в това число сериали и игрални филми) и със съвременната корейска поп музика обаче провокира интерес към Корея и нейната култура във всичките ѝ аспекти − феномен, който в зората си в края на 90-те години на миналия век получава названието халю („корейска вълна“).

Брой страници: 144; меки корици