Кратко разсъждение върху тъмните и лъжовни начала, на които е основана старата повестност на всички европейски народи от Г.С. Раковски / изд. Гута-Н

„Драги читателю,
В ръцете си държиш книга на Г. С. Раковски, публикувана за първи път преди 162 години и никога непреиздавана досега!

В тази книга Раковски публикува за първи път в света съпоставка на българския със самскритския език и стига до извода, че огромно количество коренни думи са еднакви, както в българския така и в самскритския и имат същото значение. Това го води до извода, за древния произход на българския език, и за влиянието, което той е оказал на другите езици. Удивителен е преводът на цели самскритски изречения, с помощта на българския, говорен по негово време. По това време прочутият полиглот, Николай Я́ковлевич Мар, бъдещ академик, смятан за автор на теорията за индо-германските езици още не е роден. Това само по себе си е изключително достижение на този български учен. Раковски в пантеона на великите българи борци за национална независимост, заема най-видно място, но той е малко познат на нашата общественост като учен. Именно тази празнота запълва Издателство Гута-Н, издавайки историческите трудове на този брилянтен български мислител.

Няколко думи за използвания от Раковски речник: Виждайки, че въведената от гърците дума история, произлиза от българската дума исто, истина, то той се отказва да използва тази дума и използва думата повестност. Като вижда, че гръцката дума мит произлиза от българската дума мия се, използвана за описание на свещенодействие при религиозни умивания, той отказва да използва думата мит, а на нейно място използва думата баснословние. Подобен е и случаят с гръцката дума философия, за която той използва мъдрословие, литература, за която той използва любословие и т.н. В литературата днес е прието да се записва санскритски език, което Раковски, смята за грешно, тъй като в свещената книга на браманите Авеста се използва самскритски (само-скрит) език. При този препис запазих този стил на Раковски непроменен.

Надявам се, драги читателю, тази книга да обогати твоята историческа библиотека.
Приятно четене!“
Николай Иванов Колев

Книгата е издадена за първи път в сръбска книгопечатница, 1860 г. в Белград.

Брой страници: 82; меки корици