Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада от Ено Рауд (меки корици) / изд. Дамян Яков

За тази приказна повест името на Ено Рауд е записано в Международния почетен списък на Ханс Кристиян Андерсен през 1974 година.

„Веднъж съвсем случайно се срещнаха три чудни човечета – Мъхеста брада, Полуобувка и Маншон. Те бяха толкова дребни на ръст, че когато се събраха при продавачката на сладолед, тя ги взе за някакви джуджета от приказките. Пък и наистина правеха странно впечатление. Мъхеста брада имаше мека брада от мъх, по която растяха чудесни червени, макар и миналогодишни, боровинки. Полуобувка носеше обувки с отрязани носове, та да може да върти накъдето поиска пръстите на краката си. А Маншон бе навлякъл огромен маншон, от който навън стърчаха само върхът на главата и крайчецът на петите му. И ето те вече лижеха сладоледа и любопитно се взираха един в друг.
– Извинете – не се стърпя и пръв се обади Маншон, – може ида греша, но струва ми се, че има нещо много общо между нас.
– Ами сигурно, защото и тримата сме си едни и същи смелчаци – съгласи се Полуобувка.
Мъхеста брада откъсна от брадата си няколко боровинки и ги подаде на новите си познати.
– На сладоледа му отива киселичко – добави той.
– Ако нямате нищо против, нека пак да се съберем, а? – предложи Маншон. – Ще си сварим какао и ще си побъбрим.
– Чудесно! – Възкликна Полуобувка. – И аз бих Ви поканил, но си нямам дом. От дете се скитам по света.
– Като мене – промълви Мъхеста брада.
– Какво съвпадение! – ахна Маншон. – И при мен работата е горе-долу така. Май ние и тримата сме родени пътешественици.
Той хвърли книжката от сладоледа в кошчето за смет и вдигна ципа на маншона си, който бе тъй направен, че да се отваря и затваря с цип. Като изядоха сладоледа, Полуобувка попита:
– Не смятате ли, че трябва да се сдружим? Да се пътешества в компания е много по-весело…“

224 страници; меки корици