Преживяно: Най-сетне свободна от Махтоб Махмуди / Емас

„НЕ БЕЗ ДЪЩЕРЯ МИ“ – ИСТОРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА

Преди четвърт век една история завладя, затрогна, потресе света – историята на американката Бети Махмуди за нейното драматично бягство от „съпружеския плен“ в Иран. Случила се през 1985 г. и излязла на бял свят през 1987 г. в книгата „Не без дъщеря ми“, историята стигна до стотици милиони читатели.

Дъщерята от „Не без дъщеря ми“ днес е прехвърлила 35-ата си година и вече живее своя собствен живот. И е решила да разкаже своята история. Защото драмата от книгата на нейната майка не завършва със завръщането в родината. Следват години на заплахи и страх от отвличане, на криене под чуждо име и самоличност, на неволи, но и на радости…
Какво прави днес Махтоб, как се е освободила от страховете си и открила себе си, как е намерила пътя към своята иранска фамилия след смъртта на баща си… Всичко това ще узнаете от нейния вълнуващ разказ. Преди четвърт век една история завладя, затрогна, потресе света – историята на американката Бети Махмуди за нейното драматично бягство от „съпружеския плен“ в Иран. Случила се през 1985 г. и излязла на бял свят през 1987 г. в книгата „Не без дъщеря ми“, историята стигна до стотици милиони читатели.
Дъщерята от „Не без дъщеря ми“ днес е прехвърлила 35-ата си година и вече живее своя собствен живот. И е решила да разкаже своята история. Защото драмата от книгата на нейната майка не завършва със завръщането в родината. Следват години на заплахи и страх от отвличане, на криене под чуждо име и самоличност, на неволи, но и на радости…
Какво прави днес Махтоб, как се е освободила от страховете си и открила себе си, как е намерила пътя към своята иранска фамилия след смъртта на баща си… Всичко това ще узнаете от нейния вълнуващ разказ.

Името на Махтоб Махмуди ще остане в масовото съзнание завинаги свързано с ролята на „дъщерята“ от международния бестселър „Не без дъщеря ми“, написан от майка й Бети Махмуди. Сега Махтоб, 36-годишна, се радва на прекрасно обикновен живот, заобиколена от семейство и приятели. Но как го е постигнала, след толкова травматизиращото си детство и последиците от него, е заинтригуващата тема на нейната книга. „Най-сетне свободна“ е изключителната история на една млада жена, която надмогва съдбата си.

Махтоб Махмуди е родена в Тексас през 1979 г., на прага на иранската революция и по време на ураган. Майка й е от малко градче в Средния запад, а баща й е лекар, роден в Иран и получил образованието си в САЩ. Животът на Махтоб започнал сред конфликти и бури и явно й било отсъдено те да я следват и занапред.

През 1984-та четиригодишното момиченце трябвало съвсем скоро да тръгне на училище в Мичиган, но баща й Муди настоявал да заведе семейството в родината си, като обещавал, че ще останат само две седмици. Майка й осъзнавала рисковете. Въпреки това Бети Махмуди се съгласила да заминат, защото се опасявала, че иначе Муди ще отвлече Махтоб и тогавашната американска съдебна система нямало да й предложи нужната защита.

Още с пристигането им в Иран ужасът започнал. „Ти си в моята страна. Сега ще следваш моите правила. Ще останеш в Иран до смъртта си.“ С тези думи Муди превърнал дъщеря си и съпругата си от туристи в затворници. Те преживели 18 месеца в бруталния му плен. Това били 18 месеца, изпълнени с тормоз и побоища. С почти ежедневни бомбардировки от иракските въздушни сили. 18 месеца на тихо отчаяние, устойчивост, вяра и нестихваща надежда за бягство.

Продадената в многомилионни тиражи и номинирана за „Пулицър“ книга „Не без дъщеря ми“, написана от майката след невероятното им бягство, разказва за тези кошмарни 18 месеца и невъобразимия път на Бети и Махтоб към свободата. „Не без дъщеря ми“ е адаптирана в касов филм с участието на носителката на Оскар Сали Фийлд и Алфред Молина.

Годините след бягството също не са леки за момичето. Макар че вече е на сигурно място, над нея постоянно тегне реалната опасност за отмъщение – от баща й или от неговите роднини. Тя е принудена да балансира между този страх, граничещ с параноя, и вниманието на медии и общественост, постоянно насочени към нея и майка й. Освен това, на хоризонта се задава нов, твърде опасен враг – Махтоб се разболява от тежкото автоимунно заболяване лупус.

През 2002 г. Махтоб Махмуди завършва психология в Мичиганския университет и оттогава работи в сферата на психическото здраве. Страстта й обаче не е болничната практика, а по-скоро даването на гласност на здравни проблеми и привличането на обществена подкрепа. Една от каузите й е запазване на неприкосновените човешки права при хоспитализация в психиатрични заведения.

Някога болезнено срамежлива, сега Махтоб извисява гласа си и смело разказва за преживяванията си в дебютната си книга. Как да простиш на тези, които те нараняват? Какво означава любовта? Татковците не трябва ли да защитават децата си от чудовищата? Как е възможно всъщност татко да е чудовището? Дали всички мъже ще нараняват така, както той? Когато животът ти започне с толкова тежки въпроси, те очаква битка. Изглежда, Махтоб е излязла победител.

Самостоятелно, както и в тандем с майка си, Махтоб се изправя пред публики по цял свят, за да споделя посланието си за надежда и вдъхновение. Тя вярва в мира, а не в омразата, прошката, не горчивината. Чества и добрите, и лошите събития в живота, защото те заедно формират личността. Вярва и че всеки човек носи и от мрака, и от светлината у себе си. Включително и баща й. Махтоб черпи най-доброто от иранския и американския си произход и използва личните си преживявания, за да онагледи красотата на мулти-културното съществуване.