Напред, човечество! (Т.4 от Събрани съчинения) от Любен Дилов/ изд. Ентусиаст

Какво би се случило, ако внезапно всички психично болни на Земята изчезнат, отвлечени от извънземни?

Не бързайте да потривате ръце, че най-после тия от парламента ще си го получат. Предстои безпрецедентно обединение на човечеството в името на това да си върне лудите…

За да отбележи 90-годишнината от рождението на Любен Дилов, издателство „Ентусиаст“ публикува том четвърти от поредицата „Събрани съчинения“ съдържащ хумористична и сатирична фантастика. В тома са поместени някои от най-знаменитите разкази на прочутия ни фантаст, включително и „Напред, човечество“, който се нарежда сред най-превежданите в чужбина български текстове за всички времена. „Новогодишна трагедия“ пък може да се приеме като тридесетилетен предвестник на днешните джендър трагикомедии с „третия“ и други полове, завладяли публичното пространство и медиите. Знаменателно „Осъзнаването на роботите“ излиза отново в годината, когато за пръв път се поставя открито въпроса дали андроид може да получи качеството „личност“, а „За Иван, който искаше да излезе“ е ярък представител на типичните диловски метафори за идиотщината на „дисциплинираните“ общества.

Предстои ви… фантастичен смях!

Любен Дилов (25.12.1927 – 10.6.2008) е определян от писателите Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като „един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика“. Автор е на повече от 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени на основните европейски езици, на японски и на китайски, в общ тираж от над 3,5 милиона екземпляра. Носител е на множество национални и европейски награди, сред които „Еурокон“ (1976) за романа „Пътят на Икар“. Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма. Той е от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т.нар. „ръкописи в чекмедже“ – трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.