Неразгаданите мистерии от Колин Уилсън, Деймън Уилсън / Бард

Загадки и чудеса на света, събрани в една книга

През 1957 авторът на научни трудове Жак Бержие направи по френската телевизия предаване, което предизвика сензация. В него той обсъди една от най-великите праисторически мистерии – внезапното изчезване на динозаврите преди около 65 милиона години. Той предполагаше, че динозаврите са били унищожени от избухването на звезда, приближила твърде много до нашата Слънчева система – „свръхнова“. След това продължи с още по-изумителното твърдение, че експлозията може да е била умишлено предизвикана от свръхсъщества, които са искали да премахнат динозаврите и да дадат шанс на разумните бозайници.

Първата част на теорията беше отхвърлена от учените като фантазия на луд. Реакцията им не беше по-различна, когато през 1970 Бержие повтори теорията си в книгата „Извънземните в историята“ (Extra-Terrestrials in History), която започва с главата „Звездата, която уби динозаврите“. Пет години по-късно, докато изучава тънък слой глина върху склона на един хълм в Италия – слоят, който разделя епохата на динозаврите (мезозой) от нашата епоха на бозайниците – американският геолог Уолтър Алварес размишлява върху въпроса какво е избило цели класове животни. Занася малко глина в Калифорния и я показва на баща си, физика Луис Алварес, със забележката: „Татко, тази бучка глина представлява периода, когато са изчезнали динозаврите и около 75% от другите създания на Земята.“

Баща му бил толкова заинтригуван, че подложил глината на различни лабораторни тестове и открил, че тя съдържа в големи пропорции иридий, тежък елемент, който обикновено потъва към ядрото на планетите, но се изхвърля на повърхността при експлозии. Алварес също сериозно се замислил над идеята за избухването на звезда и я отхвърлил едва когато по-нататъшните изследвания показали отсъствие на радиоактивна платина, която също би трябвало да присъства при избухване на свръхнова. Единствената алтернатива била, че земята се е сблъскала с огромен метеорит, който изпълнил въздуха с пара и предизвикал „парников ефект“, повишавайки температурата с няколко градуса.

Съвременните крокодили и алигатори могат да издържат на температура от около 100 градуса С, но два-три градуса отгоре им идват в повече и те умират. Почти сигурно е, че това се е случило и с динозаврите преди около 65 милиона години. Затова тази книга не съдържа глава със заглавие „Какво е станало с динозаврите?“ Ние знаем отговора. Знаем също, че „откачената“ теория на Бержие е била забележително близо до истината.

Това е главната причина за написването на подобна книга. Тя поддържа становището, че винаги е опасно да се тегли ясна черта между „лудостта“ и ортодоксалната наука.