Не ми се тръгва. Нови стихотворения от Недялко Йорданов / Милениум

Не ми се тръгва…

Гледам се на екрана… Всичко на него личи…
Тези дълбоки бръчки… Тези стари очи…

Бяла брада… Неподстригана… Подстригана бяла коса,
Въобразявах си някак… Стават и чудеса…

И се надявах, че може да не изглеждам стар…
Тези жестоки камери… Прожекторът като фар…

Очите ми – вече притворени… Гласът – сякаш на друг…
Походката – да не говорим! Видно е: куцук-куцук…

И все пак хората слушат… Специално за мене дошли.
Всякакви – стари и млади, с трамваи, с метро, с коли…

Виждам лицата… Усмивките… Тук-там даже сълзи.
И ми е някак хубаво… Старата тръпка пълзи…

Връщам се несъзнателно 60 години назад…
Боже, колко е хубав тука земният свят!

Искам тук да си бъда… Не искам някакъв друг…
Ще се опитам… Ще пея… Още… Но само тук.

И докога?… Докогато… Самият аз не знам…
Просто не ми се тръгва – никак! – още за там.

Десетина години… Стават и чудеса…
Ще си подстрижа брадата… И ще си пусна коса…

Никакви стари песни, изпяти по навик стар.
Просто излизам на сцената с чисто нов репертоар.

Недялко Йорданов

96 страници; меки корици