О, тази вечна самозабрава на труда. Спомени за Григор Ленков от съставител Цвета Ленкова/ изд. Изток- Запад

… значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения човек може да стане неговото съвършенство.

Из „КАЛИЛА И ДИМНА“ от АБДУЛЛАХ БНУ АЛ-МУКАФФА

Превод от арабски: Цвета ЛЕНКОВА

Цвета Маринова Ленкова е родена на 4 май 1940 г. в село Джурово, Софийско. През 1957 г. завършва гимназията с изучаване на руски език в София. През 1962 г. завършва българска филология. Три години е учителка по български език и литература в гимназията “Христо Ботев” в Ивайловград. В продължение на трийсет години работи като преподавателка по български език в Института за чуждестранни студенти в София. От 1972 г. до 1974 г. е в Египет на специализация по арабски език в Каирския университет. От 1979 г. до 1984 г. преподава български език в Института за подготовка на преводачи “Пол Лафарг” в Хавана, Куба.

От руски език е превела романа “Фараон Ехнатон” на Георгий Гулия (изд. “Народна култура”, София, 1977 г.), есетата за Пушкин на Анна Ахматова и Марина Цветаева, обединени в том под заглавие “Моят Пушкин” (изд. “Георги Бакалов”, Варна, 1979 г.)

От арабски език е превела книгата “Калила и Димна” на Абдуллах бну ал Мукаффа по египетското издание на “Ал Маариф” от 1941 г. (изд. “Отечество”, София, 1988 г., първо издание, и ИК “Жанет 45”, Пловдив, 2009 г., ново издание) и разкази на египетски писатели, излезли в периодичния печат.

От испански език е превела книгата на Самуел Фейхоо “Американска митология” (изд. “Отечество”, София, 1994 г.)

През 1967 г. заедно с Григор Ленков превеждат от чешки “Детски етюди” на Лудвик Ашкенази, издание на “Народна младеж”, София.