Парижката Света Богородица от Виктор Юго/ изд. Труд

„После Кълчищната почна да пляска с ръце и да вика, заливайки се в смях:
– Ах, колко щастливи ще бъдем!
В този момент в килията отекнаха звън от оръжия и конски галоп, който сякаш идеше от Пон Нотър Дам и се приближаваше по крайбрежната улица. Египтянката се хвърли в обятията на Кълчищната, обзета от смъртна тревога.
– Спаси ме! Спаси ме, майко! Те идват! Отшелницата пребледня.
– О, небе! Какво говориш! Съвсем забравих! Преследват те! Какво си сторила?
– Не зная – отвърна нещастното дете, – но съм осъдена на смърт.“
Из книгата

Виктор Юго (1802 – 1885) е френски поет, писател и драматург, член на „Френската академия“. Прекарва детството си в Париж. Като ученик в пансиона „Кордие“ започва да пише стихове и решава да се занимава с литература. Когато е на 19 години, излиза първата му стихосбирка, за която крал Луи XVIII му отпуска годишна пенсия от 1000 франка. Юго е написал множество стихотворения, 9 романа, 12 пиеси и многобройни публицистични произведения. Световна слава добиват произведенията му „Клетниците“ и „Парижката Света Богородица“. Занимавал се е също с рисуване, като броят на картините му надвишава 1400.