Плюм от Анри Мишо / изд. Ерго

Сборникът Плюм, в който с най-голяма сила проличава основната тема в творчеството на Мишо – отказът от всекидневната реалност, съдържа текстове в проза, стихотворения и две драми. В него проличава влиянието на постфройдистката традиция на психиатричните представи и несъзнателното писане от 20-те години на миналия век, както и известен натуралистичен маниеризъм с наративни намигвания към болезненото и нарцистично клинично себеизследване ала Антонен Арто и със силно криптирани, трудно разбираеми препратки към личните преживявания на автора и към повлиялите го литературни произведения.

Основна част от този сборник, Някой си Плюм – може би най-известната творба на Мишо, публикувана в първоначален вариант през 1930 година, представя неправдоподобните, сюрреалистични приключения на един безволев и почти безплътен персонаж (името му буквално значи перо), който живее в неразбираем свят и се оставя да бъде носен от потока на независещи от него събития.

„Бях навътре в океана. Плавахме. Изведнъж вятърът утихна. Тогава океанът разкри своето величие, своята безкрайна самота. Вятърът утихна изведнъж и животът ми прещрака. И спря завинаги. Беше следобед на лудост, беше особен следобед, следобедът на годеницата се оттегля. Беше миг, вечен миг като гласа на човека и здравето му без усилие сподавя стенанията на гладните микроби, беше миг и всички други мигове се натъпкаха, сбутаха се в него един след друг, като прииждаха без край, без край и аз се прекатурих навътре, затъвах все по-надълбоко, без край, без край.“
Из книгата

Книгата е част от поредицата Модерна европейска проза на издателство Ерго.

Брой страници: 164; меки корици