Под новия сърп от Константин Балмонт/ изд. Панорама

Константин Балмонт (1867 – 1942) многократно е сочен като един от най-изтъкнатите руски символисти. Бележит поет и прозаик, преводач от множество езици, той оставя подир себе си огромно книжовно наследство.

Балмонт многократно пътува из Европа, Близкия изток, Африка, Америка, Австралия, Нова Зеландия, Индия и не само усъвършенства познанията си за чуждите страни, техните езици и култури, а съчетава странстванията си с преподавателска, просветителска и изследователска дейност.

Въпреки ексцентричността си писателят си спечелва уважението и приятелството на видни свои съвременници, между които са В. Брюсов, А. Бели, В. Иванов, М. Волошин, М. Цветаева. През 1920 г. Балмонт напуска Русия за последен път. Той цял живот се бори с лошото здраве и недоимъка, но въпреки трудностите на емигрантското битие не губи вяра във великата приказка на живота и нейната свята неприкосновеност.
През късните си години, в своите безкрайни и до болка искрени дирения Балмонт по-често намира отдушник в мемоаристиката. Плод на тези опити е и настоящата творба, излязла в годината, в която писателят е номиниран за Нобелова награда, редом със своя сънародник Иван Бунин.