Последният пазител на Елис Айлън от Гаел Жос/ изд. Колибри

Ню Йорк, 3 ноември 1954-та. След пет дни центърът на Елис Айлънд, задължителна спирка за всички идващи от Европа имигранти, ще бъде закрит. Джон Мичъл, негов директор, служител на Федералното бюро за имиграцията, останал сам, се връща назад във времето и под формата на дневник описва обсебващите го спомени: за любимата съпруга Лиз, за имигрантката Нела, пристигнала от Сардиния заедно със своето странно минало. Той внезапно установява, че собственият му живот е неясен, подобно на книга, която смята, че е прочел, а изведнъж се оказва, че е написана на непонятен език.

В преживяното от героите на Гаел Жосаел Жос се оглеждат съдбите на милиони мъже и жени, които, в името на едно по-добро бъдеще, са оставили зад себе си всичко най-скъпо, за да се озоват между строгите стени на Елис Айлънд, чистилище, от което едни ще се отправят към бленувания бряг, тъй близък и тъй недостъпен, а други, отхвърлени, ще поемат обратния път, напускайки тази педя американска земя, този Остров на надеждите, Остров на сълзите.