Принудено и непринудено от Александър Гочев/ изд. Захарий Стоянов

АЛЕКСАНДЪР ГОЧЕВ е роден на 18.11.1942 г. в Шумен. Завършил е Софийския университет със специализация по квантова химия. От 1968 до 1985 година работи в БАН (Централна лаборатория по биофизика; в Института за ядрени изследвания като ръководител на група по биофизика; защитава самостоятелен докторат по физика). От 1985 година е в САЩ. През периода 1985-1989 работи по покана в Texas А&М University and Purdue University, а от 1989 г. и понастоящем работи като старши редактор и експерт по теоретична химия и физика в Chemical Abstract Service (Columbus, Ohio) – най-голямата агенция за научна информация в света. През 1980-те години е заместник-ръководител на каскадьорска група към Народния театър „Иван Вазов“ и същевременно участва с нея в телевизионни и игрални филми, като в пол-ско-българеката продукция „Окото на Пророка“ играе една от главните роли. В САЩ започва да пише пиеси, които се издават от редакцията на списание „Пламък“ през периода 1999-2008. През 2018 г. излизат като отделна книга „Далечни светлини“ на издателство „Захарий Стоянов (пет многоактни и две едноактни пиеси). В списанията „Везни“ и „Пламък“, в „Словото днес“ на СБП, както и в други вестници и форуми са печатани негови публицистични статии, които са включени в настоящата книга „Принудено и непринудено“. Член е на Съюза на българските писатели (драматургия,), на българския ПЕН клуб, на американския ПЕН център и на American Chemical Society.